През 2009 г. се очаква растежът на БВП в Европейския съюз да спадне с около 1,8%, преди да се възстанови умерено до 0,5% през 2010 г. Това е резултат от въздействието върху реалната икономика на засилената икономическа криза, на последвалия спад в световен мащаб, изразен в голямо свиване на световната търговия и производство, както и на промените на жилищния пазар в някои държави, се посочва в доклад на Европейската комисия.
Държавното потребление и публичните инвестиции обаче ще облекчат ситуацията. Фактът, че инфлационният натиск намаля, също се отрази благоприятно върху частното потребление. Селективните фискални мерки, обявени от месец август 2008 г. насам, ще ограничат свиването на ръста на БВП.
Съгласно подобрените междинни прогнози, се предвижда спад на икономическия ръст до около 1% през 2008 г. както в ЕС, така и в еврозоната, от малко под 3% през 2007 г. През 2009 г. се очаква реалният БВП да спадне рязко с 1,8% в ЕС и с 1,9% в еврозоната, преди да се възстанови с около 1/2% през 2010 г.
Икономиката на ЕС също е засегната сериозно
През третото тримесечие на 2008 г. БВП спадна с 0,2 % както в еврозоната, така и в ЕС. Това означава, че еврозоната е навлязла в своята първа техническа рецесия, тъй като БВП се сви за второ последователно тримесечие. След допълнителния спад, според данните от проучванията в различни отрасли и държави, както и сериозното влошаване на положението на пазара по отношение на други водещи показатели през четвъртото тримесечие, прогнозите са за продължителен спад на БВП през цялата първа половина от настоящата година.
По-конкретно частните инвестиции, които представляват основен стимул за подем, са заплашени от рязко забавяне на растежа на фона на значителното намаляване на степента на използване на производствените мощности, влошаването на икономическите прогнози и по-строгите условия за финансиране.
Безработицата и дефицитът растат
През 2008 г. положението на пазара на труда започна да се влошава в повечето държави-членки. Реагирайки с определено забавяне на промените в ръста на БВП, ръстът на трудовата заетост се очаква да бъде отрицателен тази година, като заетостта в ЕС се очаква да спадне с 3½ милиона работни места. В резултат на това равнището на безработицата през 2009 г. в ЕС се очаква да нарасне до 8¾ % (и до 9¼ % в еврозоната), а през 2010 г. се очаква по-нататъшно увеличение.
Влошената прогноза се очаква да окаже отрицателно въздействие и върху публичните финанси, които ще пострадат от липсата на извънредни приходи, каквито имаше в предходните години, от структурата на растежа, в която данъците вече имат като цяло по-нисък дял, както и от въздействието на важните селективни мерки, приети и/или оповестени от държавите-членки (които възлизат на около 1% от БВП за 2009 г. в ЕС към момента на финализиране на настоящата прогноза). Следователно очаква се тази година номиналният бюджетен дефицит да се увеличи повече от два пъти в ЕС до 4½ % през 2009 г. (около 1¾ % до 4% за еврозоната).
Очаква се инфлацията бързо да намалее
Инфлационният натиск бързо намалява. Бурното нарастване на цените на стоките, което доведе инфлацията до нейните най-високи стойности през лятото на 2008 г., оттогава намаля рязко, на фона на бързото намаляване на перспективите за растеж в ЕС и световната икономика, както и влошаването на ситуацията на пазарите на труда. Тези елементи подготвиха почвата за прогнозиране на съществено намаление на инфлацията в сравнение с есенните прогнози. Темпът на нарастване на потребителските цени сега се очаква да спадне от 3,7% през 2008 г. в ЕС (3,3% в еврозоната) до 1,2% през 2009 г. (1,0% в еврозоната) и малко под 2% през 2010 г. в двете зони.
Много неизвестни в настоящата ситуация
Настоящата прогноза отново е изключително несигурна, тъй като световната икономика е изправена пред най-сериозната криза след Втората световна война. Рисковете от спад в прогнозата за икономически растеж са балансирани. Негативните рискове идват от въздействието на финансовата криза (включително в жилищния сектор) и значимостта на отрицателното въздействие на финансовия сектор върху реалния сектор на икономиката.
От друга страна, растежът би могъл да бъде по-интензивен от очакваното, ако пакетите с фискални мерки възстановят доверието сред инвеститорите и потребителите по-бързо от предвиденото. Рисковете по отношение на инфлацията също изглеждат балансирани след развитието в областта на цените на стоките и влошаването на икономическите перспективи в световен мащаб.