Защо е недопустимо да слагат микрочипове на служителите

Вграждането на подкожен чип, общо взето, превръща човека в „смарт карта“ (снимка: CCO Public Domain)

Може би сте чули за най-новия подход за автентикация в бизнеса: подкожно имплантиране на микрочипове в техните служители. Без съмнение този подход върши „чудеса“ в сферата на грижата за домашните любимци. Той помага да се върнат изгубените космати приятели на собствениците им. Но използването на микрочипове в бизнес-среда е не само унизително – то е безсмислено. Нека помислим заедно по темата дали това може да се превърне в масова практика.

Факт е, че паролите не са достатъчни за надеждна защита на каквото и да е. Това поражда нуждата от допълнителни фактори, за да се разпознае самоличността на дадено лице. Дали това може да е подкожно имплантиран RFID чип?

Отношение към човека

Вграждането на подкожен чип, общо взето, превръща човека в „смарт карта“ – такава, която не можете да загубите (освен ако не загубите ръката си), не може да бъде открадната (освен ако някой не ви отсече ръката) и не може да бъде използвана от никой друг (освен ако не сте в наркоза). Дотук добре. Но може ли вашият работодател да има такива права върху вашето тяло?

Този въпрос със сигурност е повдиган от всевъзможни групи за защита на човешките права. Отговорът е само един: ако отидете на интервю за работа и вашият потенциален бъдещ работодател изисква от вас да бъдете чипирани за „оптимизиране на бизнес операциите“, вашата реакция трябва да бъде само една – спринт към изхода. Ако този човек е готов да нарушава човешките ви права по този начин, нима ще зачете други ваши човешки права?

Колкото и безопасни и усъвършенствани да са микрочиповете, никога никой не бива да си помисля да нарушава принципа на автономността на човешкото тяло.

Няма 100% сигурност

Всъщност RFID чиповете са лесни за копиране и клониране. Това не изглежда да е проблем, когато става въпрос за домашните любимци. Дали е така при хората?

Ако загубим RFID картата си за градския транспорт, например, ще отидем да ни издадат нова – а старата ще бъде „изключена“ от системата. Ако имплантираният в ръката ни чип бъде клониран, как ще го заменим? Още една операция?! Вие готови ли сте за такова нещо? А фирмата дали ще е съгласна да плати пак?

Вече си имаме средство за разпознаване

Вграждането на микрочип звучи футуристично, като от серия на „Мъже в черно“. Но реалността е, че ако става дума наистина за постигане на дадено ниво на сигурност, всеки от нас си има своя „чип“ за разпознаване. Биометриката е доказано сигурен метод за автентикация, отбелязва The Next Web.

Разпознаването на пръстов отпечатък и лице са вече „класика“ и се използват масово в електрониката. Освен тях са разработени и други технологии за разпознаване по индивидуални белези, като някой ден биометричните системи ще могат да ни разпознават дори по походката или сърдечния ритъм.

Отвъд това дори смартфонът, който носим в себе си, може да изпълни подобна роля: той е добре усъвършенствано устройство с възможности за биометрично разпознаване и криптиране. Има Bluetooth и NFC – като и двете могат да се използват за осигуряване на физически достъп, достъп до мрежа и други ресурси. И защо не, като смарттфоните са почти сраснали с нас?!

Микрочипиране за истински важни цели

Ако хората някога се съгласят да поставят чип под кожата си, нека е за по-висши цели от това да преследваме по-ефективно часовника в офиса. На много места по света вече се експериментира с чипове, които се имплантират у хора с тежки увреждания, за да могат да контролират с мисълта си сложни протези, изкуствени ръце и крака, за да управляват със силата на мисълта си телефони и компютри.

Разбира се, че и в тази област може да има злоупотреби, но мотивацията зад такива проекти е да подобрят живота на хората, а не да увеличават печалбите на фирмите.