Точно на днешния ден преди 20 години изследователят от швейцарския институт ЦЕРН Тим Бърнърс-Лий описва гениалната си идея в документ, озаглавен "Управление на информацията: предложение".
"Неясно, но вълнуващо", така тогавашният шеф на лабораторията Майк Сендъл характеризира първоначално проекта на своя сътрудник. През 1989 г. Бърнърс-Лий е софтуерен консултант, който работи за европейската организация за ядрени изследвания край Женева, Швейцария.
На 13 март същата година той представя на ръководството план за това как по-добре да се контролира потока на изследователската работа в лабораториите. Към това го подтикват опасенията му, че поради честата смяна на персонала е възможно да се загуби част от ценната информация по проектите. Друго затруднение произтича от факта, че учените използват най-различни несъвместими компютри.
Ще минат обаче няколко години преди Бърнърс-Лий да може да демонстрира своята идея. Дори тогава, реализацията на неговата теория трябва да изчака до средата на 90-те години на миналия век, когато Джим Кларк и Марк Ендрисън популяризираха представата за комерсиално уеб браузване с Netscape.
Бърнърс-Лий взема идея от интернет, съществуваща от 50-те години, и създава системата за връзка чрез хипертекст, което я направи използваема за всички хора от целия свят, включително и тези без технически познания.
Това, за което всички трябва да благодарим на Бърнърс-Лий (и ЦЕРН), е тяхното решение да предоставят World Wide Web за безплатна употреба. На 30 април 1993 г. групата обяви, че за уеб няма да се събират никакви лицензионни или други такси.
Самият Тим Бърнърс-Лий смята, че това решение е дало успешния старт на уеб. “Аз знаех, че никой от хората, с които говоря, не би се включил изобщо, ако разбереше, че се замесва в някакъв комерсиално контролиран продукт”, казва той.