Българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 6 години (снимка: CCO Public Domain)
Продължава тенденцията за подобряване на навиците на плащане в България и Европа. Положителният тренд тази година достига своеобразен рекорд по редовно платени фактури (81% средно за Европа), показват данните от представително проучване на EOS – „Навици на плащане в Европа” 2019, проведено съвместно с института Kantar TNS сред 3400 компании в 17 държави.
България следва тази положителна тенденция – 77% от издадените фактури се плащат навреме (при средно 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.), 19% се плащат със закъснение (при 20% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (без промяна спрямо 2018 г.).
Напълно в унисон с общоевропейската картина през 2019 г. и българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 6 години. Въпреки подобрението обаче, българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 19%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).
Гражданите са по-дисциплинирани от фирмите
Българските граждани традиционно остават по-дисциплинирани в сравнение с бизнеса – при тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% средно за Източна Европа), докато бизнесът в България бави плащанията или не плаща въобще по 25% от издадените фактури (спрямо средно за Източна Европа 21%).
Въпреки че и по двата показателя изоставаме от средноевропейските нива, все пак дисциплината на плащане при гражданите през 2019 г. видимо се подобрява – забавата от тяхна страна намалява с 5% спрямо миналата година, докато при бизнеса остава същата.
Дните просрочие при гражданите също намаляват (от 15 дни на 14 дни за 2019 г.), докато при бизнеса тенденцията е обратна – бизнес клиентите се налага да чакат парите си 3 дни по-дълго (от 19 на 21 дни за 2019 г.).
До какво води забавянето на плащанията
Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите. Основните негативни последици са: намаляване на печалбите (58%), липса на ликвидност (48%) и по-високи разходи за лихви (47%). Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания в България да се чувства застрашена от фалит вследствие на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при средно ниво за Източна Европа от 16%.
За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
„Събирането на вземания подпомага запазване на доверието в бизнеса и допринася за стабилизацията на икономиката. Ефектът от работата с компании за управление на вземания се измерва с подобрената ликвидност на бизнеса и увеличаване на пазара на труда”, коментира Райна Миткова, управител на EOS за България.
Събраните от специалистите средства се връщат обратно в икономиката, като бизнесът ги използва за погасяване на собствени задължения (57%), създаване на нови работни места (51%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (43%), научна и развойна дейност (27%) или инвестиции на финансовия пазар (23%), допълни Миткова.
Предпочитани методи на разплащане
Европейците остават традиционалисти и по отношение на методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от компаниите. След него се нареждат наложен платеж (69%) и авансово плащане (50%).
Едва 28% от компаниите предлагат модерни дигитални начини на плащане като онлайн трансфери чрез външни доставчици (23%), мобилни плащания (7%), а криптовалутите рядко се използват като средство за разплащане (1%), сочи още проучването.