Изкуственият интелект: неразкритата бизнес-стойност

Нещо, без което никой не излиза от дома си, са обувките. Но ако сте производител на обувки, добрата производствена технология и качествените материали са само първото стъпало към евентуалния пазарен успех – значение има цената на суровините, а тя може да се променя заради нови търговски споразумения между държавите; значение имат посланията на модните подиуми, от които хората се влияят; значение има дори все по-изменчивият характер на времето навън, защото в една дълга и топла есен хората няма да се втурнат да си купуват ботуши още през септември. Силата на изкуствения разум днес позволява машините да знаят всичко това и да прогнозират тенденциите в бизнеса. При това, ако се борави добре с наличните данни, машините го правят толкова умело, колкото най-добрите мениджъри.

Как обаче може една обикновена фирма от България да направи подобно нещо? Пред този въпрос мнозина ще свъсят вежди. „За всяка различна организация това е постижимо по различен начин”, казва Денислав Денчев, технологичен консултант в HPE, който отговаря за технологичното съдържание в програмата на предстоящата конференция „Интeлигeнтни ИT peшeния. Πocoĸa: Изĸycтвeн интeлeĸт” на 23 октомври в Coфия Tex Πapĸ, организирана от Неwlеtt Расkаrd Еntеrрrіѕе управлявана от Селектиум.

Форумът ще заостри вниманието именно върху въпроса как наличните данни – вътре в дадена организация и извън нея – могат да бъдат обработени и превърнати в оръжие за изковаване на правилните бизнес-стратегии и „гениалните” бизнес-решения.

Повече от ИТ

Когато се говори за изкуствен интелект, повечето хора си представят роботи с човешки глас или автоматизирани машини в производствения цех. Изкуственият интелект обаче е много повече от това. Той е свързан с превръщането на основния актив на всяка организация, нейните данни, в смислено знание, което подпомага бизнеса и го движи напред, обяснява Денчев.

Материята е нова и трудна за осмисляне дори от действащите в нашето съвремие ИТ специалисти. Зад кулисите, като че ли има малко повече теория от нормално поносимото. Областите на приложение на тази теория обаче са почти безкрайно много. И решението на всеки проблем трябва повече от всякога да бъде съобразено със спецификите на дейността на организацията, нейните процеси, хора, машини, пазари.

Ролята на тази специфичност е донякъде позната от света на бизнес-софтуера – повечето ERP, CRM и прочее системи винаги търпят известна модификация спрямо бизнес-процесите в конкретната структура, но все пак те имат основно ядро – докато при изкуствения интелект няма подобно готово решение. „Досега лесно се намираха готови решения за определени бизнес-процеси, но тук няма нищо готово”, казва Денчев.

Но как?

Обичайният подход на закупуване на ИТ системи за автоматизация на работата не е приложим в областта на изкуствения интелект. Тук процесът започва с контакт с доверен партньор от областта на изкуствения разум, заедно с когото се прави анализ на наличните процеси, натрупани данни и евентуални възможности.

В резултат на подобен анализ неизбежно се стига и до формирането на идея каква инфраструктура е необходима, за да се случат интелигентните решения, управлявани от изкуствения интелект. Това може да означава допълнителното монтиране на камери, сензори и датчици или пък изчислителни ресурси, масиви за съхранение на данни и др., обяснява Денчев.

Огромни възможности

Най-видими, най-ефективни и най-убедителни са постиженията на изкуствения интелект в областта на публичните услуги. Затова те ще бъдат на фокус по време на конференцията „Интeлигeнтни ИT peшeния. Πocoĸa: Изĸycтвeн интeлeĸт”.

Градският автомобилен трафик, например, може да бъде управляван гъвкаво и интелигентно, за да няма задръствания по улиците и да се намалят пътно-транспортните произшествия. Това би спестило много нерви, но и много време на огромен брой хора – фактор, който пряко касае продуктивността им.

[related-posts]

Също толкова големи са възможностите на изкуствения интелект да подобри здравеопазването – тук способността на изкуствения разум да анализира колосални количества данни се свързва с намирането на трудно забележими тенденции в заболеваемостта, с откриването на нови лекарствени формули, а също с разкриването на измами и други приложения.

Предимствата на технологията обаче не са само за обществените организации. Там просто са най-видими за широката общественост.

Всеки, който предлага на пазара дадена услуга, има начин да впрегне изкуствения разум в своята дейност – стъпвайки на своите собствени данни и тези от заобикалящата го реалност. В този смисъл дори малките и средните фирми имат причина да се замислят за въвеждане на интелигентни системи на база изкуствен разум в своята дейност.

„Всеки мениджър може да се замисли, да види как технологията може да му бъде полезна в конкретния случай – данните на една организация са нейното съкровище и мениджърите могат да извлекат огромна бизнес-стойност от тях”, заключи Денчев.