(снимка: CCO Public Domain)
Преди 50 години един професор по компютърни науки в Калифорнийски университет – Лос Анджелис (UCLA) и един негов студент изпращат първото съобщение през предшественика на интернет – мрежа, наречена ARPANET.
На 29 октомври 1969 г. Леонард Клайнрок и Чарли Клайн изпращат на изследователя от Станфордския университет Бил Дювал двубуквено съобщение: „lo”. Всъщност искат да изпратят думата „login”, но част от нея е отрязана от компютърен срив.
Днес из интернет кръжи доста по-голям трафик. Милиарди имейли се изпращат и ежедневно се извършват милиони търсения. Днешната глобална мрежа е обширна комуникационна система, състояща се от множество взаимосвързани „ядра”, усъвършенствана всеки ден от онзи 29 октомври насам.
1978: Спорове за криптирането
Ранните пионери в интернет по някакъв начин са били забележително далновидни. През 1973 г. група ученици-гимназисти получава достъп до ARPANET, която трябва да е затворена мрежа, управлявана от Пентагона.
Компютърните учени Винтън Сърф и Робърт Кан предлагат вграждането на криптиране в основните протоколи на интернет, което би затруднило хакерите да компрометират системата. Но американската разузнавателна общност възразява. Служителите й така и не казват защо.
В крайна сметка нуждата от сигурност надделява и в интернет бива вградена функция за шифриране на значителна част от съобщенията, а с течение на времето се създават и механизми за работа със сложни пароли, многофакторни системи за удостоверяване, виртуални частни мрежи и специализиран софтуер за осигуряване на поверителността.
1983: рождението на интернет
За да бъде интернет наистина нещо глобално, всички видове различни компютри трябва да говорят един и същ език. Така ще могат да комуникират помежду си – директно, ако е възможно, а не да се бавят помощта на „преводачи”.
Стотици учени от различни правителства си сътрудничат, за да създадат така наречения стандарт за взаимосвързаност на отворените системи. Това е сложен метод, който критиците смятат за неефективен и труден за мащабиране в съществуващите мрежи.
Сърф и Кан обаче предлагат друг начин, наречен протокол за контрол на предаването/интернет протокол: TCP/IP. Той работи по-скоро като обикновената поща – опакова съобщения в пакети и им поставя адреса отвън. Всички компютри в мрежата трябва да предадат съобщението до местоназначението му, където компютърът-получател ще разбере какво да прави с информацията. Всеки може да го използва.
TCP/IP дава възможност за бързото глобално мащабиране на интернет. Различни правителства в крайна сметка се обявяват в подкрепа на OSI, но твърде късно, за да успеят да го наложат. TCP/IP прави интернет по-евтин, по-иновативен и по-малко обвързан с официалните правителствени стандарти.
1998: лесни адреси
Схемата за адресация в TCP/IP изисква всеки компютър или устройство, свързано към интернет, да има свой уникален адрес – който по редица причини представлява низ от числа като „192.168.2.201”. Това е ужасно трудно за помнене. Много по-лесно е да се запомни нещо от типа на „zabavlenie.com”. Нужен е единен, централизиран регистър с имена, които да съответстват на многочисловите адреси, така че хората да не се объркват и да могат да използват интернет лесно.
Това се случва със създаването на Интернет корпорацията за съответстващи имена и номера – ICANN. В продължение на близо 20 години ICANN вършеше тази работа. През 2016 г. договорът за създаването и работата на организацията изтече и управлението на ICANN се насочи към формирането на по-широка, по-глобализирана структура.
2019: собствен интернет
Днес ползваме интернет за безброй полезни неща. Разменяме електронни писма за секунди с приятели и роднини от другия край на света. Споделяме снимки с познатите си из социални мрежи. Купуваме си книги, до които иначе не бихме могли да се доберем. Гледаме филми, които киното в града никога не би излъчило. Смеем се на видеоклипове с луди котки.
Не само ние се радваме на напредъка, който интернет ни е дал. Изобретателни и безскрупулни хора намират начини да криптират харддисковете на хора по цял свят и да ги изнудват за пари, проникват в дигиталните системи за управление на заводи и блокират системите им за безопасност, трупат записи с номера на кредитни карти и кодове…
Днес Китай има „свой собствен” интернет, в който няма много място за големите американски доставчици на уеб-услуги, Русия също плавно пристъпва към формирането на „собствен интернет”.
Дали създателите на първите стъпки от формирането на интернет са подозирали как ще изглежда дигиталният нов свят в 2019 година?…
