Софтуерните кадри у нас със стандарт като в Германия

Софтуерната ни индустрия изпраща една чудесна година с ръст на приходите от 3,4%, заявиха от браншовата организация БАСКОМ на среща с медиите
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Приходите на софтуерната индустрия в България възлизат на 3,121 милиарда лева за 2018 година, според ежегодното проучване на софтуерната асоциация БАСКОМ – Барометър 2019. За изтичащата година се очаква постъпленията в сектора да достигнат 3,869 млрд. лева.

Над половината от фирмите в проучването имат собствен софтуерен продукт, заяви при обявяване на резултатите Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ. Това дава основание на асоциацията да смята, че около 50 до 60% от приходите на сектора са от собствен интелектуален продукт, а не от аутсорсинг.

Дори в компания, която се занимава с аутсорсинг, при наличието на софтуерни специалисти и определено време работа на пазара ръководството може да забележи, че пазарът е гладен за даден тип разработки и да създаде собствена такава. Това вече дава друга перспектива на фирмата, коментира Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Като цяло сме на път да изпратим една чудесна година, заяви Захариев. За 2019 очакваме ръстът на приходите на софтуерния сектор да достигне 3,4%. Това ще е най-голямото нарастване за последните няколко години.

Прави впечатление, че за да достигне софт-секторът обем от един милиард лева, бяха нужни 21 години, за втория милиард чакахме 4 години, а ето, че границата от три милиарда лева дойде само две години по-късно, отбеляза Захариев. Това говори за ускоряване на растежа на бранша.

Заетост и заплати

Данните за 2018 година сочат, че в софтуерния бранш работят над 30 000 специалисти. Очаква се в края на 2019 г. да се окаже, че те са над 34 хиляди. От тях 35% са жени, според данните.

Брутната работна заплата за 2019 година се очаква да възлезе на 3028 лева. За първи път нейното ниво ще прескочи границата от 3 хиляди лева. Подобно ниво е три пъти по-високо от средното за страната.

Подобна сума дава на софтуерните специалисти стандарт на живот, който е много добър за страната ни, но от БАСКОМ са направили сравнение спрямо същата професия в други страни – в Германия и Великобритания. Оказва се, че стандартът на живот на един софтуерен специалист у нас е също толкова добър, колкото и този на програмист в Германия, но безспорно по-добър от този на програмист във Великобритания (сравнението е на база коефициент на паритет на покупателната способност).

Това, от своя страна, означава, че работещите в софтуерната сфера нямат икономическия стимул да си търсят работа в чужбина, посочиха от БАСКОМ.

Данните за заплатите са от декларираното пред НАП и НСИ, подчертаха от БАСКОМ. „Това са заплати на светло, легални, с всички платени данъци и осигуровки”, заяви Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

721 млн. лева в бюджета

Като става дума за постъпления към държавата, изчисленията показват, че 731 милиона лева са платени от софтуерния бизнес към бюджета през 2018 година. От тях 454 са за социални осигуровки.

Всяко работно място в софтуерния сектор е генерирало 24 хиляди лева „стабилни и предвидими данъчни приходи”, изчисляват от БАСКОМ.

След още 5 години данъците и осигуровките, които софтуерният бранш плаща към държавата, ще възлизат на 1,4 млрд. лева, прогнозират от асоциацията. По това време броят на заетите в сектора ще е 59 000. С други думи, през следващите години секторът ще добавя средно по 6000 нови специалисти. Делът на бранша като процент от БВП ще е 7,6%.

Глад за кадри

„Искаме да обърнем внимание, че в тази бързо растяща индустрия единствената причина браншът да не расте още по-бързо е липсата на кадри”, посочи Филип Мутафис. Образованието с всичките му ниши и инициативи едва смогва да осигурява необходимите специалисти в бранша. Необходимо е академичната общност спешно да откликне на растящата нужда от софтуерни специалисти, заявиха от БАСКОМ.

Въпросните 6000 нови специалисти годишно трябва да започнат да се подготвят още отсега и това е причината да искаме да говорим публично за динамиката в софтуерния бизнес, подчерта Димитров.

Според анкета, проведена сред мениджърите на софтуерните фирми, именно кадрите ще са тясното място в софтуерния бранш. За разлика от това доста по-оптимистични са очакванията за развитието на глобалната икономика и съответно за бизнес-средата, в която софтуерният сектор работи.

„Ако при нас работи 1% от работната сила в страната, но тя генерира 4% от БВП и над 6% от попълването на социалните фондове, смятаме, че имаме основание да искаме подкрепа във вид на по-качествено и по-адекватно образование”, подчертаха от БАСКОМ.

Трябва да се знае, че освен програмисти, на нас, софтуерните фирми, ни трябват и други хора за софтуерния бизнес – и ПР експерти, и маркетинг, и търговци – всички, които могат да участват в създаването и продаването на софтуерните ни продукти и услуги, подчерта Наталия Футекова, представител на БАИТ.

Като положителна в тази светлина бе оценена инициативата „Професия програмист”, призната от МОН и финансирана оттам. Вече голям брой средни училища въвеждат професионално обучение за професия програмист, сподели Димитров. „Тази инициатива стартира в БАСКОМ с частно финансиране на компании и лица, които развиха първоначалната концепция”, напомни той.

Повод за оптимизъм

Имаме достатъчно причини да сме оптимисти не само заради статистиката в миналото, но и защото са налице други важни фактори, посочи Филип Мутафис. Това са:

• дигитализация на ключови отрасли в икономиката;
• частни и държавни ИТ образователни инициативи, които навлизат във фазата на зрелост;
• завръщане на българи от чужбина;
• раздвижване на регионалните центрове;
• България се възприема вече като топ „nearsource” дестинация – за много западни мениджъри страната е желаното място, когато имат нужда от нови ИТ екипи;
• имаме вече работеща екосистема за рисков капитал;
• налице са преквалификационни програми, вкл. с европейски средства.