(снимка: CCO Public Domain)
Повече от десетилетие Китай прилагай технологиите за т.нар. умни градове на своя територия, заради общонационалния устрем за бърза урбанизация. Тези усилия са направили азиатската страна неписан лидер в тази област. От 1000 „умни градове”, които в момента се изграждат по целия свят, половината са в Китай, според доклад, публикуван от Deloitte. Страната има всички основания да иска да доминира „смарт сити” пазара – и има потенциал да го постигне.
Терминът „интелигентен град” може да означава различни неща за различните хора. Като цяло това понятие обхваща концепцията за градска среда, в която има много сензори и датчици, свързани чрез интернет с различни аналитични звена, за да вземат интелигентни решения на база променящите се параметри на градската среда.
Целта в крайна сметка е по-удобно да се живее в даденото населено място – и то да се управлява по-лесно, като ресурсите му се използват възможно най-ефективно. Проектът за интелигентен град може да включва динамична система за паркиране, адаптивно управление на светофарните уредби и др.
За момента усилията на Китай са фокусирани върху изграждането на проекти за интелигентни градове „у дома”. Но местните власти все повече се интересуват от възможностите за разгръщане в чужбина – най-вече в Европа, отбелязва Cainxin Global.
Тези усилия бяха демонстрирани в края на миналия месец на тридневния световен конгрес Smart City Expo в Барселона. Там десетки китайски градове изпратиха свои официални представители, за да демонстрират знанието на Китай за умните градове пред света. Показателно е, че през 2013 г. на това изложение е имало един китайски изложител, а тази година бяха 48.
Промяна на нагласите
Китай се фокусира върху концепцията за умен град през 2008 г., а през 2015 г. заложи създаването на такива градове в националната стратегия за развитие. Тогава Си Дзинпин превърна концепцията в национална конвенция за урбанизация.
Но докато технологиите, използвани в проектите за интелигентни градове, са приблизително еднакви, има някои ключови разлики между китайските и европейските практики по отношение на подходите за разработване на „smart city” проекти.
В Китай проектите за интелигентни градове са фокусирани предимно върху обществената сигурност и дигитализацията на правителствените услуги, като например използването на мобилни приложения, за да са по-удобни за гражданите услугите, предоставяни от местните служби, заяви Лу Хонгфенг, заместник-директор на Института за стандарти и технологии в Шънджън.
За разлика, в Европа местните власти са по-заинтересовани от проекти за устойчивост и опазване на околната среда, като например внедряване на интелигентни водомери.
В Китай правителствата са склонни да си партнират с големи технологични компании, за да се възползват от големите им мобилни платформи и бази от потребители. Например, китайските граждани вече могат да плащат сметки за комунални услуги, да влизат в станциите на метрото, да резервират час при лекаря си и да имат достъп до много други обществени услуги през повсеместното „супер-приложение” на WeChat. За целта местните власти просто подписаха договор с оператора на WeChat – Tencent Holdings Ltd. По аналогичен начин за всяка нова услуга се прави договор с компанията.
В Европа подобно нещо е немислимо. Дигиталните услуги, предоставяни от градските власти, не могат да бъдат предадени просто ей така в ръцете на частни компании. Поверителността е от особено значение. С особена сила това важи след въвеждането на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), който стриктно ограничава възможностите технологичните компании и правителствените агенции да събират и използват лични данни.
Градове-братя
Паралелно с това интересен е и подходът на Китай в рекламирането на способностите на страната да участва в проекти за умни градове. Фирмите от азиатската страна не винаги и всякога са добре дошли навсякъде. Показателен за това бе случаят със забраната, наложена от САЩ на китайския производител Huawei, както и на цяла плеяда от други китайски фирми, разработващи решения за интелигентно видеонаблюдение, изкуствен разум и др.
Дали заради това, или просто защото е по-убедително, Китай пристъпва към европейския пазар, рекламирайки не толкова компаниите си, колкото отделните градове, реализирали проекти за умен град. На изложението в Барселона имаше няколко такива града.
Въпреки че присъствието на Китай на изложението беше до голяма степен PR ход, и то насочен преди всичко към публиката у дома, проектите привлякоха тълпи от посетители на китайските щандове. Много от гостите искаха да чуят повече за опита по отношение на най-масово срещаната пречка пред проектите за интелигентни градове по света – фрагментираните данни, „разпилени” между различни правителствени агенции.
