.gif)
Компаниите харчат прекалено много пари за купуване на информационни технологии, твърди известният американски журналист и критик на ИТ индустрията Николас Кар. Тезата се подкрепя и от ръководители на големи международни компании, които смятат, че стратегията на високи разходи за ИТ е непечеливша.
Основната грешка, която напоследък се допуска, е елементарното разбиране, че повече технологии означават по-висока продуктивност. Малките фирми са по-продуктивни от големите, въпреки че разполагат с доста по-бедна технологична база, смята Николас Кар, който още през януари тази година разбуни духовете с едно свое изказване в Harvard Business Review, че притежанието на ИТ не дава предимства в корпоративната конкуренция.
От друга страна, по-ниските бюджети за ИТ не би трябвало да означават намаляване на употребата на информационни технологии. Просто компаниите трябва да осъзнаят комплексността на бизнес средата, в която се намират, осланяйки се по-скоро на рационални системи за мениджмънт, отколкото на страстта към иновации, допълва Кар.
Според множество специалисти, по-голямата част от компаниите трябва да бъдат ИТ последователи, а не ИТ лидери. Лидерството в технологичната сфера е свързано с множество смели инвестиции, като иноваторът често плаща висока цена за своите решения и действия.
Малките фирми нямат практическата нужда да играят ролята на ИТ иноватори. По-добре за тях е да се съобразяват със собствените си възможности и място на пазара. Ролята на технологични последователи би била много по-печеливша за малките фирми, смятат привържениците на Николас Кар.
Редица изследвания показват, че компаниите, които реализират печалби от възприемането на иновативни методи и технологии в своята работа, са много по-малко от общия брой на компаниите, инвестиращи ненужно големи суми в иновациите.
Според Джон Робъртс, ИТ директор в юридическата фирма Нортън Роуз, ключът в успеха се състои не в притежаването на най-новото, което излиза на пазара, а в разумното харчене и ефективния мениджмънт. Някои инвестиции имат по-добра възвръщаемост от други и изборът на подходящ проект трябва да се прави най-вече на базата на фактора възвръщаемост на парите, смята експертът.
Други специалисти стигат още по-далеч, като казват, че инвестираната сума в ИТ е от минимално значение. Определяща роля играе не количеството пари, а това как и за какво биват харчени те, като ефективното им изразходване е много по-сигурна гаранция за успех от количеството.
Причини за стремежа към най-новото на ИТ пазара обаче могат да се търсят и извън иновативните страсти на една компания. Софтуерни и хардуерни производители и доставчици често оказват силен натиск върху фирмите с цел ъпгрейд на вече закупени от тях продукти.
В повечето случаи преминаването към нови версии на продуктите се представя като необходимост и компаниите го правят. Това обаче не означава, че от бизнес перспектива съответният ъпгрейд е ефективен или дори нужен, смятат специалистите.
Кар посочва, че мощните компютри в съвременните офиси се използват едва на 5% от възможностите им, като само при някои специализирани обработки натоварването достига 30%. Визията на журналиста е, че е много по-рентабилно изчислителният ресурс да се доставя и ползва като услуга, под наем – подход, към който вече се ориентираха някои от най-големите ИТ компании.
Твърде големите инвестиции, влагани в ИТ, носят известни рискове и бизнес анализаторите не пренебрегват този факт. Подходящ пример е кризата от 90-те години, причинена от „прехарчването” на компаниите за ИТ, чиито ефекти се усещат и досега.