В отговор на растящия брой оплаквания Европейската комисия изготви предложение за закон, въвеждащ по-строги наказания за забавените плащания.
Късното плащане е широкоразпространена практика в съвременния свят и ЕС не е изключение. То изтощава европейската икономика и причинява всеки четвърти фалит, като при това унищожава 450 000 работни места всяка година, съобщи Комисията.
Малките предприятия са най-уязвими, тъй като наличието на парични средства за тях зависи от навременни плащания, особено сега, когато банките трудно отпускат заеми.
Изпълнителите на обществени поръчки са може би най-добре запознати с проблема, тъй като правителствата са сред длъжниците, които плащат сметките си с най-голямо закъснение, посочиха от ЕК.
Новото предложение на Комисията предвижда глоба от 5% за държавните власти и публично финансираните органи при неплатени в рамките на 30 дни сметки. Те ще трябва също така да плащат лихви върху дължимата сума и компенсации за разходите на фирмите по събиране на просрочените плащания.
С изключение на глобата за закъсняло плащане, същите правила ще важат и за частни клиенти, които не плащат навреме.
Бързото приемане на този закон може да донесе на предприятията известно облекчение от рецесията и да засили интеграцията на икономиките в ЕС. Просрочването на плащанията възпира фирмите от вършене на бизнес в други страни и възпрепятства растежа и конкурентоспособността, подчертаха от Комисията.
Според неотдавнашно бизнес проучване, през 2008 г. държавните органи в Европа са плащали сметките си средно за 65 дни – с около 10 дни повече от частния сектор. Средните стойности за отделните страни обаче се различават значително – на някои от тях плащането е отнемало над три месеца.