Представете си следния сценарий: Вашата самоличност е открадната и измамникът се обажда на банката Ви, за да прехвърли пари от Вашата сметка в неговата. Но вместо да му поиска данни за идентификация като потребителско име, парола или други подробности, банковият служител просто натиска бутон, който кара телефонът да произведе кратка серия от тонове в ухото на измамника. Едно съобщение веднага предупреждава банката, че човекът не е този, за който се представя, и трансферът пропада.
Някой ден този сценарий може да излезе от кориците на фантастичните книги и да се превърне в ежедневна практика, ако се окаже успешна новата биометрична техника, предназначена да идентифицира личността от другия край на телефонната линия, пише изданието New Scientist. Концепцията е основана на факта, че ухото не само усеща звука, но и само произвежда шумове, макар и на ниво, доловимо само от свръхчувствителни микрофони.
Ако се докаже категорично, че тези шумове са уникални за всеки човек, това може да повиши сигурността в кол центрове и банкови транзакции и да намали необходимостта хората да запомнят множество идентификационни кодове. Откраднати телефони могат да се превръщат в безполезни вещи, ако бъдат програмирани да се изключват, когато открият, че не се ползват от легитимния им собственик.
Наречени отоакустични емисии (OAE), генерираните от ухото шумове се излъчват от спираловидната ушна мида на вътрешното ухо. Смята се, че те се произвеждат от движението на клетките от косъмчета вътре в ушната мида. Обикновено, звуците, които навлизат в ухото, карат тези клетки да трептят. Тези трептения се преобразуват в електрически сигнали, които се предават към нерва, отговорен за чуването, което позволява звукът да се усети. Тези клетки от своя страна също създават свои звуци, когато се разширяват и свиват.
Това е поради факта, че чуването е активен процес, казва Стивън Бийби, инженер от университета на Саутхемптън, Великобритания, който е ръководител на изследването.
Предсказани през 40-те години на миналия век, но доловени едва след появата на свръхчувствителни микрофони през 70-те години, OAE могат да се предизвикат със серия от щраквания в ухото. Върнатият звук съдържа сигнали в честотния диапазон от 0 до 5 килохерца и е с променлива амплитуда. Такива тестове вече се използват, за да се проверява слуха на новородени бебета за признаци на затруднено чуване. Ако вътрешното ухо е увредено, генерираният звук е по-слаб.
Интересът на Бийби и неговите колеги е предизвикан от факта, че силата и честотното разпространение на OAE изглежда се различават много в зависимост от вътрешната форма на ухото на човека. Според тях, по профила на различните типове емисии е възможно да се определи дали ухото на е на мъж или жена и дори към каква етническа група принадлежи.
Екипът на Бийби е финансиран от научно-изследователския съвет по инженерни и физически науки на Великобритания. Той ще продължи да работи по въпроса дали емисиите, излъчвани от човешкото ухо, могат да се използват в биометрията, подобно на пръстовите отпечатъци. “В контролираните лабораторни услуги емисиите на отделните хора наистина са различни, но все още се иска много работа, за да се определи дали това е практичен начин за разграничаване на хората в реалния свят”, признава Стивън Бийби.