Информационната война тепърва се разгаря

Кризата в икономиката и коронавирусът отприщиха яростни противопоставяния и информационна война
(снимка: CC0 Public Domain)

Секретни лаборатории, биологическо оръжие, ваксини с таен чип – тези и още много подобни фрази кръжат във виртуалното пространство. Обществото е разцепено на две – не само у нас, а и в глобален мащаб – и враждата между отделните лагери става все по-яростна. Информационната война тепърва се разгаря.

Преди броени дни САЩ обвиниха Китай, че хакери, свързани с китайското правителство, са откраднали щатско изследване, свързано със създаването на ваксина за коронавирус. Китай отговори лаконично, че няма никакви доказателства за подобна кражба и е неморално една държава да атакува друга със слухове и непроверени обвинения.

Словесната престрелка е само част от цялостния пейзаж, в който от няколко месеца всевъзможни източници бълват разнообразни дописки, видеозаписи и доказателства срещу различни организации, социални движения, правителства и корпорации.

С избухването на коронавирусната пандемия избухна информационна война. Разгоря се първият спор – истински ли е вирусът, или е „лабораторно проектиран”. Веднага се появи тезата, че това не е поредният коронавирус, прескочил от животинското царство в човешкото, а е „биологическо оръжие”.

Закономерно тезата доведе следващия етап на информационната война: „кой пусна вируса”. Някои твърдяха, че китайците искат да съсипят останалата част от света, в частност – че са изкупили дялове в свои компании, притежавани преди това от западни богаташи. Други заложиха, че САЩ иска да съсипе Китай заради икономическото превъзходство на азиатската страна.

Веднага се намери основание да се каже и, че това е работа на „руснаците”. Така де, изглеждаше логично – по това време при тях все още нямаше бум на коронавируса или поне нямаше данни за такъв.

Днес всички с достъп до интернет и някоя социална медия спорят за произхода на вируса, за създателите на ваксина срещу него, за чипирането на населението и последиците от това. Светът е по-разделен от всякога.

И ако досега, общо взето, обществото се разцепваше относително кротко в различните равнини на противоречие (напр. атеисти срещу религиозни, глобалисти срещу антиглобалисти и др.), то сега разединението е яростно, настървено, неутолимо. Дебатът все по-често излиза от културния диалог с размяна на аргументи. Убедени в своите тези, все повече хора стават крайни в изказа и доводите си. Все по-често се срещат жлъчни определения за събеседниците, които изказват различни виждания.

Разбираемо, страхът наля доста вода във воденицата на враждите. Хора, които познаваме като разумни и интелигентни, започнаха да сипят злостни епитети по адрес на инакомислещите: „кретени”, „идиоти”, „олигофрени” и т.н.

Самите фронтове на разделение и противопоставяне станаха многобройни и взаимно преплетени. Изострянето на напрежението по темата „коронавирус” изостри и всички останали поляризации.

Но това е само началото. Тепърва ще сме свидетели на яростни противопоставяния и на същинска информационна война. Каналите за споделяне на видео като YouTube и TikTok преливат от записи с най-различни теории за вируса, за ваксините за вируса, за новия световен ред, за налагането на новите правила. Медиите преливат от разнопосочни анализи на всевъзможни специалисти.

Всички средства са впрегнати. Със силата на новите технологии всеки може да създаде, да речем, видео, в което известна знаменитост „разкрива” шокиращи „истини”. Всъщност, в подобно свръх-чувствително и свръх-разединено общество дори не е нужно да се старае много: една качествена картинка с лице на човек (злодея) и макет (например на вирус) е достатъчна, за да предизвика порой от реакции – например харесвания, споделяния, подписвания на петиция.

Насред това бойно поле различни организации се опитват да се борят с това, което наричат „фалшиви новини”. Социалните медии се опитват да се пазят чисти от „неистинности”. Правителствата, неспособни дори да дефинират какво е фалшива информация, натискат социалните медии да филтрират съдържанието си.

Наистина, кой и по какви критерии определя коя новина е фалшива? В момента това решаване е поверено на корпоративни организации – например, компаниите, които управляват социални мрежи. Всички те имат цели екипи, които да проверяват, отбелязват, трият… И все пак, как бихме могли да сме убедени в обективността им?

Как да сме сигурни, че ако фирма за, да речем, осветителни крушки, е крупен рекламодател в една социална медия, то потенциални твърдения, че нейните крушки съдържат вредно за здравето вещество, няма да бъдат представени като „фалшиви новини” от същата тази социална медия и съответно изтрити?

Закономерно, колкото повече се „затягат” мерките за борба с въпросните фалшиви новини, толкова повече това предизвиква съмнения и противоречия. Обратното – да се остави пълна свобода на словото в онлайн средата – подклажда разцвета на всички абсурдни твърдения. Само едно е сигурно – силно поляризираните лагери на поддръжниците на противоположни тези и разбирания ще се настървяват все повече.

Накратко, информационната война е факт и ние всички сме участници в нея, волю-неволю. И за да налея и аз своето масло в огъня – когато обществото е изнервено, уплашено и поляризирано, това безспорно е удобно за нечистите интереси.