Мобилните приложения се превърнаха в инструмент от арсенала на геополотически противници
(снимка: CC0 Public Domain)
Когато Стив Джобс обяви първия в света „умен телефон“, едва ли е подозирал, че малките екранчета на нашите смартфони може да се окажат геополитическо бойно поле. Днес обаче това е факт.
Преди броени дни 20 индийски войници загинаха в схватка с китайски войски на оспорваната хималайска граница на двете страни. В понеделник Индия нанесе ответен удар: в цифровото царство на мобилните устройства. Страната забрани 59 китайски смартфон приложения, сред които популярното TikTok.
Министерството на информационните технологии в Индия твърди, че тези приложения застрашават сигурността на данните и поверителността. Те включват доминиращото също така китайско приложение за обмен на съобщения WeChat. Популярната услуга за споделяне на видео TikTok пък е любима на много индийци – тя е изтеглена повече от 600 милиона пъти в Индия.
Натиск срещу Китай
Забранявайки приложенията, Индия допринася за глобалния натиск върху китайския технологичен сектор. За съжаление това става по начин, от който страдат потребителите – и неволно се оказват директни участници в конфликта.
Неотдавна администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп наложи търговски ограничения за китайските технологични фирми и инвестициите от Китай, позовавайки се на злоупотреби с човешките права и нарушения на американска интелектуална собственост от страна на китайското правителство.
Нещо повече – САЩ убеди редица съюзници като Австралия и Япония да блокират китайския производител на 5G оборудване Huawei, като му забранят да участва в изграждането на бъдещите 5G мобилни мрежи. Мотивът – проблеми със сигурността.
Американските законотворци обвиниха TikTok, че е твърде близко до китайското правителство. Сега регулаторите разследват предложението за придобиване на американското социално приложение Musical.ly от страна на TikTok.
Това са само част от примерите, но не само Китай е обект на политически решения за забрана на смартфон приложения. Русия, например, забрани редица софтуери, включително LinkedIn, докато бразилските власти временно блокираха WhatsApp няколко пъти в последните месеци.
Неудобства за потребителите
Никоя от всичките забрани за китайските технологии досега не е причинила съществени неудобства на средния американски „смартфон-наркоман“. Но в случая с Индия е по-различно. Много индийски потребители биха могли да намерят забраната за голямо затруднение. В Индия китайските компании и техните приложения и услуги са много успешни и много популярни.
Данни на Sensor Tower показват, че Индия е най-големият пазар на TikTok, изпреварвайки Китай и САЩ. Statcounter съобщава, че браузърът UC, също забранен в понеделник и разработван от дъщерно дружество на китайската Alibaba, е вторият най-използван мобилен браузър в Индия след Chrome, с почти 20 процента пазарен дял. Сред другите приложения в списъка на Индия е апликацията за видео споделяне Kwai.
Операторите на т. нар. „магазини за приложения“ като Google и Apple ще бъдат задължени да не позволяват на потребителите в Индия да изтеглят или актуализират забранените приложения. Очаква се също така правителството да поиска от доставчиците на интернет услуги да блокират достъпа до забранените услуги, като изключат приложения, които вече са изтеглени.
Тези тактики са реплика на собствената система на Китай за контрол на интернет, която включва правителствен контрол върху магазините за приложения и „Голямата защитна стена“ за филтриране на интернет трафика.
От какво се притесняват властите
Известността и влиянието на китайските интернет компании притесняват индийските власти не от вчера. През 2017 г. министерството на информационните технологии в Индия започна разследване на браузъра UC, след като в „Гражданска лаборатория“ при Университета в Торонто бяха открити нарушения на неприкосновеността, сред които предаване на данни – такива като идентификатори на устройствата и заявки за търсене – към сървърите му без подходяща защита. Все пак приложението остана на разположение на потребителите.
Google и Apple отстраниха TikTok от магазините си в Индия за две седмици миналата година, след като съд в щата Тамил Наду заключи, че услугата „излага децата на неподходящо съдържание и потенциална злоупотреба“.
„Съществуват дългогодишни притеснения относно някои от тези приложения“, казва Танви Мадан, старши сътрудник в Института Брукингс и автор на скорошна книга за ролята на Китай в отношенията между САЩ и Индия. „Тази гранична криза може да е послужила като спусък за решенията, които така или иначе се разглеждат от съображения за поверителност и национална сигурност“.
Мадан сега чака да види как ще реагира Китай. Като цяло не се очаква Китай да забрани индийските приложения, защото това няма особен смисъл – изначално Китай е по-малко приветлив за технологични компании от външния свят.
Цензура по същество
Каквато и да е реакцията, много индийци ще открият, че геополитическата стратегия на тяхното правителство е съсипала обичайните им начини за комуникация с роднини или себеизразяване.
Милионите потребители на TikTok ще трябва да се обърнат към други услуги. Хората, които използват WeChat, за да поддържат връзка с приятели, семейство или бизнес контакти в чужбина, сега ще трябва да намерят други комуникационни канали или решения.
„По същество това е цензура“, казва Греъм Уебстър, сътрудник в мозъчния тръст „Нова Америка“, който следи технологичната политика на Китай. Въпреки че е съпричастен към опасенията относно нарушенията на личния живот и цензурата, той намира действията спрямо Индия – без много очевиден надлежен процес – за смущаващи.
„Това ограничава възможностите на индийските потребители да имат достъп и да участват в обществения живот“, казва той.