Небето се пълни със сателити за евтин интернет

Пазарът на космически интернет се нажежава, плановете на фирмите са доста сериозни
(снимка: CC0 Public Domain)

Погледнете звездното небе тази вечер. Колкото звездички видите да мигат в мрака, толкова сателити ще има в Земната орбита до края на десетилетието.

Американската компания Amazon получи одобрение за изстрелване на 3 366 сателита в орбита с цел покриване на Земята с интернет сигнал. Проектът се казва Kuiper.

Ако бъде реализиран, Kuiper ще се конкурира със Starlink – подобен проект на компанията SpaceX на Илън Мъск. Вторият обаче предвижда потенциално много по-голям брой спътници – между 12 000 и 42 000. Това е многократно повече от броя на космическите апарати, които човечеството някога е пратило над Земята.

„Нашето заключение е, че пускането на Kuiper ще е в обществен интерес чрез създаване на система, предназначена да увеличи наличието на високоскоростна широколентова услуга за потребителите, правителството и бизнеса“, пише федералната щатска комисия по комуникациите (FCC) в своето решение.

Проектът е на стойност 10 милиарда долара. Анализаторите напомнят, че толкова е и обявената инвестиция на SpaceX в нейната сателитна система, също предназначена за излъчване на интернет сигнали.

Гореща конкуренция

Изглежда, че пазарът на космически интернет се нажежава. Заявленията на фирмите звучат доста сериозно.

„Проект от такъв мащаб изисква значителни усилия и ресурси и поради естеството на съзвездията [в ниска земна орбита], това не е инициатива, която може да стартира като нещо малко. Трябва да се ангажираме сериозно“, каза Amazon.

Дръзки и сериозни са и заявленията на SpaceX. В описанието на Starlink пред репортери през май 2019 г. Илън Мъск заяви, че неговият проект може да коства 30 до 50 милиарда долара годишно. Това е доста повече от необходимото за изстрелване на ракети и подтикна някои анализатори да оценят компанията на над 100 милиарда долара.

Всяка от двете компании има своето конкурентно предимство. Предвид разрастващите се и доходоносни канали за дигитални развлечения на Amazon, предлагането на достъпни високоскоростни интернет услуги за отдалечени райони може да се окаже печеливш ход – това ще разшири значително клиентската база на фирмата. От своя страна SpaceX вече е напред с реализацията: компанията има вдигнати в орбита над 500 сателита.

Кога ще е налице първата реална услуга? Amazon планира да позиционира своите спътници на три нива. Те ще варират от височина от 590 до 630 километра над Земята. Ще се изстрелват на пет етапа, като първите комерсиални услуги ще станат възможни след качването в орбита на 578 сателита.

SpaceX, от своя страна, изглежда като да е „години напред“ спрямо Amazon, тъй като вече разполага с над 500 спътника Starlink, изгради потребителски терминал и наземни станции и дори пусна частна бета, която може да доведе до първата обществена услуга по-късно тази година.

Космическа навалица

SpaceX и Amazon са само две от всички компании, които искат да предложат сателитен интернет на цялото човечество – и може би са най-шумните. Те обаче далеч не са единствени.

OneWeb пусна първите си шест широколентови спътника през февруари и планира да вдигне стотици други в рамките на следващата година или две. Telesat качи първия си „прототипен“ широколентов спътник на ниска земна орбита миналата година и планира да изстреля още няколкостотин, които да предоставят широколентови услуги от първо поколение „в началото на 2020-те“. Facebook, Boeing и LeoSat също имат планове за излъчване на интернет от Космоса.

Космически достъп до интернет вече е наличен чрез спътниците в геосинхронна орбита, като например съзвездията, управлявани от Viasat и Hughes Network Systems, но се очаква спътниците в ниска земна орбита да предлагат значителни предимства по отношение на ниската латентност и – не по-малко важно – ниска цена. Сателити за излъчване на интернет сигнал готви и SES Networks.

По груби изчисления, до 2029 година в земната орбита ще летят поне 57 хиляди спътника, чиято задача ще е да предават интернет сигнал към всички точки на Земята.

Коментар