В момент на финансова криза бюджетите на предприятията стават чувствителни и предпазливи при инвестиции в софтуерни решения. Това е причината все по-голяма скорост да набират алтернативните продукти, базирани върху решения с отворен код. Едновременно с това отвореният код дава и съществени предимства за развитие на продуктите, като възможност за независими разработчици да добавят или променят модули.
За потребителите понякога е объркващо да разберат, че компания, разработваща продукти с отворен код, може да ги предоставя безплатно и да се издържа от това. Всъщност Open Source бизнес моделът разчита на преместване на разходите от цената на продукта към помощните услуги като системна интеграция, обучение, поддръжка, ръководства и документация.
Изместването на фокуса е продиктувано от възможността добавената стойност в продукта да е именно в поддържащите услуги, а не в създаването му. Това явление се поддържа и от SaaS стратегията, когато продуктите се предоставят като платена абонаментна услуга за поддръжка.
Моделът на отворен код не само силно намалява разходите при основното проучване и разработка, но същевременно ускорява излизането на нови продукти, както и поправки и подобрения на вече съществуващи такива. Отвореният код държи компанията гъвкава и стабилна. Работата по координация може да се прави в границите на една компания, а голяма част от развойната дейност да бъде извършена от програмистите и потребителите, които са се увеличили покрай този изходен код.
Друга основна сила на този бизнес модел се базира върху възможностите на самия пазар. Тъй като продуктите с отворен код обикновено се пускат безплатно, за компаниите, които стоят зад подобни проекти и могат да произведат достатъчно качествен продукт с добра репутация, е относително лесно да придобият голям дял от който и да е пазар чрез сложни и стигащи доста далеч мрежи, създадени от самите потребители. Така не е нужно да се харчат пари за дистрибуторска мрежа и се намаляват разходите по промоция и реклама. Зад успешния продукт обаче стои сериозна компания или обширно общество от висококвалифицирани специалисти, обединени от идеята.
Продукт с отворен код може да се инсталира върху неограничен брой компютри, като това не изисква заплащане на лицензионни такси.
Моделът на отворен код може да осигури доста ползи на бизнеса. Той позволява много компании и отделни хора да си взаимодействат по даден продукт, като по този начин постигат резултати, които никой от тях не би добил, ако работеше сам. Когато потребителите искат определени промени или коригиране на грешки, това може да стане много бързо, защото всички имат възможност да работят по дадените проблеми, а не да чакат това да направи определен доставчик на софтуер, какъвто е случаят при собственическия бизнес модел.
Отвореният код също така означава повишена сигурност. Изходният код е подложен на внимателно разглеждане от страна на Линукс обществото. Съществуващите проблеми могат да бъдат открити и поправени, вместо дадената компания да ги скрие, докато “погрешният” човек не ги намери.
Дори големи компании не могат да си позволят да направят обстойно тестване на новите продукти. Това е твърде скъпо занимание и затова на комерсиалните продукти им трябва доста време за изчистване на грешките, което води и до по-дълъг цикъл на производство на софтуер.
Потребителят също получава редица предимства, ако използва приложения с отворен код. На първо място това е липсата на обвързаност към даден доставчик на решения/приложения. Това е следствие от факта, че когато е наличен изходният код, могат да се правят корекции на приложението, за да се посрещнат новите изисквания. Ако потребителят няма възможност да ги направи лично, може да намери/наеме някой друг, който да свърши тази работа. При това промените също ще са достъпни за обществото и развитието на продуктите се наслагва.
Решенията с отворен код са все по-дискутирана тема при избора на софтуер за нуждите на корпоративните клиенти. В общественото пространство се обсъждат редица предимства и спорни моменти, свързани с използването на т. нар. Open Source платформи и приложения. Основен акцент в коментарите е цената за продукт и поддръжка при стандартните решения, или само цена на поддръжка при Оpen Source модела.
Основната част в цената за Open Source приложения се формира от поддръжката. По този начин клиентите не купуват самото приложение, а заплащат инсталацията, поддръжката и обучението. От своя страна, фирмата производител използва опита на хора, които не са нейни служители и имат идеи за развитие на технологията.
В България Open Source моделът е основно известен с операционната система Linux и работата на множество сървъри и рутери в интернет пространството. Специализираните приложения са малко и в основната си част са адаптирани версии на чужди продукти.
Въпреки това съществуват изцяло български продукти, които автоматизират различни дейности. В последните 6-9 месеца активността по тези проекти видимо се подобри и може би не е далеч моментът, в който дори идеята да закупуваме специализиран комерсиален софтуер ще ни се струва странна.
Преди година сложих Microinvest Warehouse Open в семейния смесен магазин. Комшията е в икономическа полиция, а не сме в отлични отношения и не мога да си позволя да сложа Windows – нелицензиран. Изчислих, че ще ми струва над 800лв., за да купя лицензи за складов софтуер и операционна система. Поразтърсих се и единственото работещо безплатно решение бе това.
Изтеглих си инсталацията и по препоръка си купих само касовия апарат. Всичко тръгна като по вода. Изтеглих и демо версия на платения софтуер на Микроинвест – Microinvest Склад Pro – изводът е, че разлики почти няма. Това, което излезе в платената версия, след няколко месеца го интегрират и в безплатната. Та засега съм доволен най-вече, че заедно с актуализациите досега спестих около 1500лв. на майка и татко…
Касиерката никак не я интересува с какво работи. Трябва да и е удобно, да е бързо и да работи стабилно. На какъв ОС работи, тя дори и не знае. А ако нещо се срива, значи администраторът е калпав и няма правилно настроени права за достъп.
Похвала за създателите на такъв продукт, дано има повече последователи в БГ.
А със сигурност има хора, които могат да внедряват, да поддържат такива решения и да печелят от това.
Колега явно не си запознат с продукта за който се пише.
Този продукт е на пълно съвместим с версията за Уиндоус и е абсолютно аналогичен по потребителски интерфейс (единственото условие за съвместимост е базата данни с която се работи). Диска, който може да се свали от сайта всъщност може да се тества без да се инсталира, там всичко е работещо, няма нужда инсталираш каквото и да е допълнително, интерфейса на цялата операционна система е на български, на програмата също.
При така написания по-горе пост става ясно че господина след като инсталира версията за уиндоус никога повече не прибягва до услугите на поддръжката, която не е никак малка.
Абе малко глупаво звучи. Този номер върви ако компанията е RedHat примерно. Кой идиот ще използва Open продукт за склад и ще сложи Линукс примерно. Ами по-добре да си платя 200-300 лв. за софтуера, отколкото да ми се привлачат всеки ден да ми оправят Линукс машината и да ми взимат петорно повече пари. Ами персонала кой ще го обучи – пак пари.
Такива Open продукти се използват от хора който са навътре в компютърите и те никога, ама никога няма да викнат фирмата производител за да и плащат.
Така че номера софтуера е безплатен, звучи като викни ни, да си видиш сметката за посещението. Особенно ако е под Линукс, ще ги викаш през 5 мин., ще си оскубеш косите, че не може да работиш и накрая пак ще си платиш 200 лв. да си купиш софтуер и да ти върви работата по вода.