Хората между 40 и 50 г. са по-склонни да се преквалифицират

80 000 българи са преминали курсове за квалификация и преквалификация през 2020 г.
(снимка: CC0 Public Domain)

Най-активно участие в професионално обучение имат хората на средна възраст между 40-49 години (34%), следвани от групата на 30-39 годишните (29%), сочи проучване, реализирано по поръчка на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО).

Сравнително по-слабо представени в обученията са най-младите (16-29 г.) и хората на възраст 50-59 г. Жените са по-силно (60%) представени сред групата на обучаващите се лица, отколкото мъжете (40%).

Местоживеенето оказва съществено влияние върху участието на хората в учебни дейности. Живеещите в областните градове имат почти 3 пъти по-голям дял на участие (54%), отколкото живеещите в малките градове (18%) и 5 пъти по-голям дял от тези в селата (9%). На челните места сред областните градове са София с 18%, Пловдив с 12% и Бургас с 11%.

Степента на образование също влияе върху участието в професионалното обучение. С най-голям дял са лицата, които имат средно образование – близо 60%, следвани от лицата, които имат висше образование (33%). Участието на хората с основно и по-ниско образование има нисък относителен дял (6%). Това прави степента на участие в обучение на лицата с по-ниско от средно образование 5 пъти по-ниска от тази на висшистите и 10 пъти по-ниска, отколкото тази на завършилите средно образование.

Една трета от участниците в допитването са се информирали за центъра за професионално обучение, в който се обучават, от Бюрото по труда. Друг важен източник на информация по отношение на възможностите за обучение в ЦПО са личните контакти  –  всеки пети е научил от приятел или роднина. Интернет има значителна преднина (16%) над традиционните медии, чиито дял е пренебрежимо нисък. Работодателите са били източник на информация в 12% от случаите.

Резултатите от изследването показват, че най-често използваната форма за провеждане на занятията е груповата – при над 90% от анкетираните. В мнозинството от случаите (74%) курсовете се провеждат в дневна форма на обучение. Близо една пета от обучаващите се са присъствали във вечерна форма на обучение.

Участниците в допитването (80%) споделят мнението, че съотношението между теория и практика в курсовете е оптимално. Но 16% са на мнение, че е необходимо да има повече практика в самия център, а също и практика на реални работни места (в предприятие).

Изискванията на обучаващите се към нивото на професионалното обучение в центъра не зависи толкова от това дали сами заплащат за него. Мнозинството от тях заявяват, че биха били взискателни във всички случаи, без значение кой го финансира.

Прави впечатление, че анкетираните оценяват една идея по-високо практическите умения, придобити в обучението, отколкото теоретичните. Възможността за явяване на изпит пред външна комисия среща подкрепата на близо една четвърт от анкетираните.

При очакваните резултати от проведеното обучение хората, които смятат, че ще намерят нова работа, са почти толкова, колкото тези, за които новите знания и умения носят удовлетвореност. 35% считат, че записаният курс ще подобри материалното им благосъстояние, а 18% се надяват, че по този начин ще успеят да запазят работата си.

Обучаваните лица изразяват висока степен на увереност по отношение на своята подготвеност за работа в реална работна среда. В една или друга степен това мнение се споделя от 90% от участниците в допитването.

Статистиката на НАПОО показва, че от близо 1000 лицензирани центрове за професионално обучение у нас, само 43 са държавни. Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки пети от тях е получил свидетелство за нова професия, по данни на НАПОО.

И през 2020 г. продължава да е голям интересът към курсовете за придобиване на степен на професионална квалификация по професии в сферата на информатиката, производството на облекло, строителството и услугите за красота. В кратките курсове (за обучение по част от професия) най-много лица са обучавани по професиите охранител, монтьор на автотранспортна и монтьор на подемно-транспортна техника.

Коментар