Предупредиха за опасност от сателитите на Илон Мъск

Мрежата от сателити Starlink увеличава рисковете от сблъсъци в нискоземна орбита
(снимка: SpaceX)

„Съзвездието” от сателити за интернет Starlink ще е отговорно за 90% от всички „опасни срещи” на нискоземна орбита: вече има по 1600 такива срещи седмично, алармира известен учен-астроном.

Като се има предвид скоростта на движение на космическите апарати, дори преминаването им на разстояние един километър един от друг се счита за потенциално опасно. Сега в половината от тези събития – 1600 на седмица – са въвлечени спътници Starlink – мрежата за сателитен интернет, която изгражда Илон Мъск.

В бъдеще броят на опасните срещи в космоса ще достигне наистина астрономически числа, което силно притеснява специалистите. Онлайн изданието Space.com потърси мнението на водещ европейски експерт по този въпрос – Хю Луис, ръководител на изследователската група „Астронавтика” от Университета в Саутхемптън.

Луис редовно прави прогнози за случаите на опасна близост на космически апарати въз основа на данни от международната система SOCRATES. Този мощен инструмент се поддържа актуален от организацията Celestrack.

Според него, напоследък се наблюдава тревожна ситуация: когато бъде разгърната пълната група от телекомуникационни спътници Starlink (около 12 хиляди), те ще участват в 90% от всички опасни срещи в околоземна орбита. Вече около 3200 такива инцидента се случват всяка седмица, половината от които включват спътници на SpaceX.

Освен това в 500 от опасните 1600 срещи спътниците на Starlink летят на разстояние километър или по-малко от космическите апарати на други оператори. Останалите случаи са от сближаване на два спътника Starlink.

И това се случва въпреки факта, че в орбита сега има малко над 1650 мегаконстелационни спътника Starlink. За сравнение, най -близкият конкурент на SpaceX в създаването на съзвездия от интернет спътници, OneWeb, досега е извел само 250 броя. Те, от своя страна, са опасно близо до спътниците на други оператори средно 80 пъти седмично.

Космическите сили на САЩ разполагат с едни от най-модерните инструменти за наблюдение на космически отломки и космически апарати в ниска околоземна орбита. Американската мрежа за космическо наблюдение в момента непрекъснато проследява около 30 000 обекта с диаметър над 10 сантиметра.

През следващите години този брой ще се увеличи десетократно, не само поради изстрелването на нови спътници в космоса, но и поради подобряването на радарите. Но дори при толкова точно наблюдение от страна на американските военни (и всички потребители на базата данни), предсказването на траекторията на повечето малки обекти е с грешка от поне сто метра.

Следователно приближаването на километър вече се счита за опасно – космически отломки или малки спътници могат да бъдат навсякъде в рамките на такъв виртуален балон с диаметър няколкостотин метра. Логично, корекцията на орбитата на апаратите трябва да се изчислява с голям запас за избягване на удари.

Според статистика на американската компания Kayhan Space, оператор, който отговаря за петдесет спътника, получава около 300 предупреждения за опасни срещи всяка седмица. Това е голямо натоварване за персонала, което нараства с увеличаване на изкуствените „съзвездия” в околоземна орбита.

Kayhan Space разработва софтуерни и хардуерни решения за „управление на космическия трафик” за сателитни оператори и си партнира директно с Мрежата за космическо наблюдение на САЩ. От горепосочените 300 предупреждения, дузина определено ще изискват активни действия.

Проблемът е, че избягването на сближаване винаги коства ценно гориво. В резултат на това колкото повече сателити в орбита има и колкото по-често се развиват опасни ситуации, толкова по-голяма е вероятността от инцидент, когато операторът вземе рисковано решение да игнорира предупреждението. Това е напълно безотговорен ход, според Джонатан Макдауъл, астрофизик и „ловец на сателити” в Харвард-Смитсоновския център за астрофизика.

Рисковият фактор се разглежда от хората постоянно, например по време на шофиране на кола, когато се оценява успехът на различни маневри. Но в орбита цената на грешката е невероятно висока. Първо, сблъсъкът ще доведе до повреда на два апарата едновременно. И второ, получените космически отломки ще затворят зоната на произшествието за използване – понякога в продължение на десетилетия.

Екстремен пример са „погребалните” орбити на съветските разузнавателни спътници от системата Легенда (750-1000 километра) с ядрени реактори на борда. В някои апарати от тази система е изтекла солена охлаждаща течност, която замръзва и образува хиляди малки метални топки – истински космически шрапнели. „Животът” на всички тези отломки в орбита се оценява на 250 години.