“Периферните” изчисления слагат началото на истинската реализация на интелигентния дом (снимка: CC0 Public Domain)
След възхода на облачните технологии се разбра, че не всичко е добре да е в „облака“ – някои неща е по-добре да останат „на ръба“. Устройствата, които работят в тази, така да се каже, „периферия“, стават все повече и все по-мощни благодарение на изкуствения интелект и машинното обучение. Тези по-интелигентни и по-близко разположени устройства ще трансформират възможностите на така наречения Интернет на нещата (IoT).
Резултатът ще революционизира бъдещите умни домове, което, разбира се, ще е от полза за потребителите. Стъпка отвъд умните асистенти, следващото поколение устройства с възможност за обработка на данни „на ръба“ ще могат да вземат решения по-автономно и да трансформират нашите взаимодействия с технологиите.
Нещо повече, тенденцията не показва признаци на забавяне. Колкото по-интелигентно е устройството, толкова повече данни носи и толкова по-важни са поверителността и скоростта на обработка „на ръба“. Това в крайна сметка води до създаването на по-мощни периферни устройства и по-интелигентни домове.
От облака към ръба
Хостингът и обработката на данни „на ръба“ е логичната следваща стъпка за компютрите. През десетилетията технологията се разви, като варираше от съхраняване на данни в централен мейнфрейм, след това към персоналните компютри и по-късно – облачните изчисления. Сега, вместо да използва центрове за данни за поддържане и обработка на информация, „ръбът“ доближава изчисленията и съхранението на данни до източника. Така се намалява намалява необходимостта от изпращане напред-назад на големи обеми данни до отдалечени мета. Предимствата са най-вече по отношение на скорост, използваемост, поверителност и сигурност на данните.
В същото време по-интелигентните устройства в „периферията“ стимулират миграцията на данни от облака към „ръба“. Тези устройства все по-често са базирани на чипсети, оптимизирани за изкуствен интелект. Те са по-малки, по-икономични и позволяват на устройствата да обработват много повече процеси вътрешно, отколкото външно. Освен това са способни да правят прогнози, да обработват сложни данни и да вземат решения – всички способности, които се им дават високо ниво на автономност.
По-умни устройства, по-умни домове
Навлизането на интелигентните устройства в съвременния дом прави „периферните“ не само жизнеспособни, но и практични. Вместо да пращаме купища данни – сред тях и лични – до облачното хранилище на дадена компания, ние ги съхраняваме у дома. Ползите са многобройни.
Първа сред тях е честотната лента. Тъй като технологията на изчисленията в „периферията“ анализира данните локално, а не в далечен облак, то няма забавяния заради комуникациите на дълги разстояния. А това означава, че устройствата отговарят на нуждите на потребителите светкавично, в реално време. В утрешния интелигентен дом, например, свързаните охранителни камери могат да предават видео на живо при ултрависока разделителна способност и то срещу по-ниски разходи. Освен това, заредени с изкуствен интелект, камерите могат да идентифицират хора, например крадци в дома, или пък да броят преминаващия трафик за целите на някакво общественополезно проучване. По същия начин интелигентните домашни асистенти могат да изпълняват по-сложни задачи и изчисления, ставайки по-полезни.
Намаляването на латентността е от съществено значение. Някои приложения изискват почти мигновено време за реакция, което облачните изчисления не винаги могат да осигурят. Латентността е по същество по-ниска при „ръба“, тъй като данните не трябва да пътуват надалеч. Поради това интелигентните домашни устройства стават по-бързи, реагирайки незабавно на потребителски команди и предоставяйки информация в реално време. Тези по-къси времена за реакция могат да бъдат животоспасяващи за интелигентни домашни устройства, които се свързват със службите за спешна помощ, например. Те биха могли да предложат и по-голямо удобство, например заключване на вратите с мигновено лицево разпознаване или интелигентни индукционни печки, които автоматично променят температурата на готвене.
Но най-голямата полза касае сигурността. По-високата скорост и по-ниската латентност на периферните изчисления означават, че има по-малко време за престой и смущения, оставяйки по-малко възможности за компрометиране на данните при пренос. Освен това платформите, които подпомагат компютърна комуникацията в „периферията“, се развиват. Да вземем за пример peer-to-peer (P2P) връзката между IoT устройства. Този тип комуникация между крайния потребител и сървъра заобикаля всички сървъри на трети страни, за да гарантира директното и сигурно препредаване на съобщенията. Това не само елиминира забавянето, но намалява достъпността на данните за злонамерени играчи. Голямата надежда на производителите е това да повиши доверието към свързаните устройства, които в миналото имаха недобра слава от гледна точка на сигурността.
Началото на по-интелигентно бъдеще
И така, изглежда, че изкуственият разум „на ръба“ представлява следващата вълна на интегриране на бъдещите интелигентни технологии в дома. Въпреки че елементи като изкуствен разум и машинно обучение съществуват от десетилетия, ние едва сега започваме да виждаме практическите им приложения в потребителските продукти. Самоуправляемите автомобили, например, са продукт на напредъка на AI “в периферията“.
В резултат на тези процеси се очаква броят на интелигентните домове да надхвърли границата от 350 милиона до следващата година. Сега, когато има и повече устройства, и повишени очаквания от потребителите, остава да видим колко усъвършенствани ще станат тези приложения.
Май ще се върви към децентрализация. От облак пак към edge услуги … или иначе казано – просто локални сървъри.