Кратките видеоклипове може да имат сериозни последици за умственото състояние на хората в дългосрочен план (снимка: CC0 Public Domain)
от Андрю Дън
От момента, в който Джинет Паола Педраса (Pao_la_Periodista) за пръв път изтегля TikTok през 2019 г., тя става една от най-големите поддръжнички на сайта на социалната медия и една от по-популярните потребители. Кратките ѝ видеоклипове за масовите протести през 2021 г. в Колумбия бързо набират популярност в глобалната общност на TikTok.
Педраса инсталира TikTok, защото дъщеря ѝ я убедила колко забавно е приложението. 37-годишната Педраса, изследовател в областта на журналистиката, която по произход е от Колумбия, но в момента живее в Испания, искала да разбере по-добре какво е съдържанието, което толкова привлича детето ѝ.
Ниша за новини
Докато светът живее в локдаун по време на пандемията от Covid-19, двете използват приложението, за да публикуват кратки видеоклипове за това как се приспособяват към живота на закрито. По-късно, когато в Колумбия избухват демонстрации срещу увеличението на данъците, промените в общественото здравеопазване и други проблеми, Педраса намира ниша: да публикува актуални новини от Испания за общественото недоволство в родината си.
„Открих, че TikTok е ценен инструмент, който може да се използва за трансформиране на обществото — извън танците, последните тенденции и предизвикателствата”, казва тя.
Когато Педраса записва първия си видеоклип, тя има 100 последователи. Днес почти 25 000 души получават ежедневната ѝ актуална информация.
Педраса споделя впечатленията си като част от ново, финансирано от ЕС изследване на въздействието на TikTok върху поколението Z (Gen Z): „зумърите”, които израстват, заобиколени от социални медии.
Инициативата се ръководи от д-р Паоло Гербаудо, специалист по социология на културата в Scuola Normale Superiore, италиански образователен център, основан от Наполеон през 1810 г. Проектът, наречен „TikTok и поколението Z” , или TKTKGEN, започва през януари 2022 г. и се изпълнява до края на тази година.
Чрез анализ на сайтове на социални медии и фокус групи в Европа и Китай, където се заражда TikTok, Гербаудо иска да разбере по-добре тези платформи от второ поколение, характеризиращи се със споделяне на видеоклипове. Той се концентрира върху това защо и как младите хора използват TikTok.
Положителни емоции
Причината, поради която те напускат традиционните платформи на социални медии, като Facebook и Twitter, в полза на TikTok, е по-положително ѝ съдържание, според Гербаудо.
За разлика от трескавата размяна на реплики, характерна за Twitter, TikTok от самото начало се представя като сила в полза на доброто — уникалният ѝ алгоритъм е способен да направи точни предвиждания за типа съдържание, което може да е забавно за потребителя.
Гербаудо мисли, че този подход вероятно намира по-силен отзвук в поколението Z, което според него е в търсене на повече повдигащи духа материали.
„Поколението израсна в следващи една след друга кризи — от изменението на климата до Covid-19 — което неизбежно оформи поведението и убежденията им”, казва той. „TikTok предлага обектив, през който може да се разбере младежката култура, и изглежда, че това поколение има наистина различен поглед към света, по-малко ориентиран към конфронтация”.
Но може ли излишък от добри вибрации и мотивиращи съобщения също така да поражда собствени проблеми за младите хора?
Гербаудо се стреми към по-задълбочено разбиране на въздействието върху психичното здраве, което упражнява „токсичният позитивизъм” на платформата — постоянен натиск да бъдат щастливи и да споделят само положителните страни на живота.
Има опасения и за пристрастяване към екрана. Макар че понастоящем се знае малко за това как TikTok влияе на потребителите, специалистите предупреждават, че уникалният алгоритъм на платформата и 15- до 30-секундните видеоклипове може да имат сериозни последици за умственото състояние на хората в дългосрочен план.
Ефектите на екрана
Професор Андерс Грьонтвед от Университета на южна Дания отваря нова страница с едно от най-задълбочените проучвания досега на въздействието на увеличеното време пред екрана.
Той координира шестгодишен проект, който проучва последиците от използването на цифрови екрани върху психичното здраве, съня и физическата активност. Наречен SCREENS, финансираният от ЕС проект приключи през януари тази година.
Преди 15 години изследователите са разчитали на въпросници, за да определят времето, прекарвано от хората пред екрана, като обикновено са задавали въпроса колко време прекарват пред личния компютър или телевизора. Днес обаче е необходим нов подход.
Екипът на SCREENS разработва приложение, което проследява използването на смартфона и измерва движенията на хората, качеството на съня и нивата на стрес. Докато времето пред екрана очевидно нараства, последиците върху здравето не могат толкова лесно да се определят количествено според Грьонтвед.
И все пак, като комбинират данните, събрани от почти 400 души в Дания, със сведения от областта на общественото здраве и науката за поведението, екипът действително хвърля светлина върху това как прекараното пред екрана време се отразява на обществото, по-специално на децата.
Почивка
Резултатите от проекта показват, че когато времето пред екрана се намали до един час на ден, физическата активност сред децата и младите хора нараства значително.
През седмицата физическата активност се увеличава средно с 45 минути на ден, а в почивните дни — със 73 минути.
„Наистина не очаквахме толкова голям ефект”, казва Грьонтвед. „Трябва да намерим по-добри възможности младите хора да прекарват време едни с други вместо пред екраните си”.
Въз основа на тези констатации той сега работи с местните училища, за да увеличи предлагането на следучилищни дейности.
За възрастните положителното въздействие върху физическата активност не е толкова очевидно, тъй като те обикновено заместват една заседнала дейност с друга. При възрастните обаче се отчита по-добър сън и подобряване на общото настроение и благосъстояние.
Накратко казано, проектът потвърждава някои от предполагаемите предизвикателства, поставяни от нарасналото използване на социални медии и помага за концентриране на вниманието върху проблема.
„Тези технологии имат предимства, но ние трябва да разбираме по-добре непосредствените и дълготрайните последици от тях”, казва Грьонтвед.
Семейни правила
Според него това може да е сигнал за потребност от повече контрол върху използването на социалните медии, особено в семейството.
Практическа стъпка, която той предлага родителите да предприемат, е да определят правила, ограничаващи времето, прекарано пред екрана, у дома — и не само за децата. Данните от проекта показват, че колкото повече време прекарват родителите пред екрана, толкова по-дълго ще го правят и децата.
Нещо повече, колкото по-пристрастени са родителите към смартфоните си, толкова по-лошо е психичното здраве на децата. Когато семействата поставят ограничения, хората са по-активни и като цяло по-щастливи.
Грьонтвед опитва това в собствения си дом с трите си деца и приветства резултатите.
„Това бе наистина добър опит за семейството ми и ни даде възможност да прекарваме много повече време заедно у дома“, казва той. „Бих посъветвал хората да го изпробват”.
Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) и действието „Мария Склодовска-Кюри” (МСК) на ЕС. Тя е публикувана за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.