Купувачите, ощетени от уеб-измами, получават парите си обратно, но банките не искат да продължават сами да плащат сметката (снимка: CC0 Public Domain)
Едно писмо, изпратено до правителството на Обединеното кралство, е на път да разпали голям глобален дебат, който ще засегне ИТ индустрията. Банките искат технологичните фирми да бъдат задължени да плащат за онлайн измамите – явление, което финансовият сектор „спонсорира“ понастоящем. ИТ секторът изглежда не е очарован от идеята. Тръгвайки от Острова, дискусията е на път да обхване целия свят.
Ако кликнем на реклама на евтини спортни стоки в някоя социална мрежа, привлечени от ултра-изгодна отстъпка, а после се окаже, че рекламата е била измамническа и сме си „купили“ несъществуващ продукт, можем да оспорим транзакцията с писмо до банката. Обикновено проверките водят до потвърждаване на измамата. Следва връщане на парите в сметката на измамения гражданин. Кой плаща за това?
Неудобна ситуация за финансовия сектор
С нарастването на обема на онлайн измамите тази ситуация става неудобна за финансовия сектор. Там се корени причината, поради която британският премиер Риши Сунак се оказа изправен пред искане от страна на банките: да принудят технологичните фирми да плащат сметката за онлайн измамите.
Ръководителите на най-големите банки в Обединеното кралство написаха писмо до министър-председателя с искане технологичните компании да „направят повече, за да спрат онлайн измамите“, които произтичат от техните уебсайтове и услуги. Според репортаж на Sky News, изпълнителни директори на девет от най-големите финансови институции в Обединеното кралство, включително Barclays, TSB и Nationwide, са се подписали под искането.
Дискусията е гореща и писмото до британския премиер е само една стъпка. Миналата седмица друго писмо, написано до Meta от главния изпълнителен директор на TSB, призова гиганта в света на социалните медии да направи повече за предотвратяване на онлайн измамите, които бликат от неговите платформи.
Ръководителите на големите банки предупреждават и, че може сами да предприемат действия, ако правителството не вземе мерки по проблема. Това може да включва забавяне на обработката на плащанията – нещо, което банковите босове описват в писмото като „полезен, но груб инструмент, който ще означава, че някои клиенти и фирми ще установят, че законните им транзакции са задържани“ .
Това не е всичко. В писмото си банките казват, че искат технологичните компании да спрат измамите на своите платформи и да допринесат за възстановяването на откраднатите суми на жертвите. Финансовите ръководители също призоваха за създаване на публичен регистър, показващ неуспеха на технологичните гиганти да спрат измамите.
Спорът не е от сега
Дискусията за това кой плаща цената на онлайн измамите се разгаря, но тя не е от сега. Още през 2021 г. Ан Боден, основател на дигиталния претендент Starling Bank, призова за сътрудничество между различните сектори за ограничаване на уеб-измамите. В блог-публикация по това време Боден каза, че и други сектори, наред с банките, трябва да поемат известна отговорност за онлайн измамите, особено социалните медийни платформи.
„Банките инвестират милиарди в борбата с икономическата престъпност, но не можем да я спрем сами“, пише тя. „Много често профилите в [социалните медии] се използват за рекламиране на „мулета за пари“ за целите на пране на пари, продажба на откраднати данни за самоличност и кредитни карти, фишинг, фалшиви инвестиционни измами и измами с представяне под чужда самоличност“.
В крайна сметка, по думите на Боден, банките „изглежда са станали поематели на всички видове измами, които всъщност изобщо не са финансови измами“.
Ограничена реакция на ИТ сектора
Реакцията на ИТ индустрията, поне засега, е ограничена. И от нея не личи технологичните гиганти да са готови да споделят отговорността за жертвите на уеб-измамите. В отговор на писмото на изпълнителния директор на TSB миналата седмица, говорител на Meta каза:
„Това е проблем в цялата индустрия. Мошениците използват все по-сложни методи за измама на хората по различни начини, включително имейл, SMS и офлайн. Не искаме никой да стане жертва на тези престъпници. Поради това нашите платформи вече имат системи за блокиране на измамите. Рекламодателите на финансови услуги вече трябва да са упълномощени от контролните органи, за да адресират посланията си до потребителите. И ние провеждаме кампании за информиране на потребителите как да разпознават измамнически действия. Наред с това хората могат да докладват за измамно съдържание с няколко прости кликвания и ние работим с полицията, за да подкрепим техните разследвания“.