Все още сме далеч от научно-фантастичните мечти да си имаме роботчета, които се суетят наоколо и угаждат на всяка наша прищявка. Малко по малко обаче започваме да приемаме за нормално да споделяме жизненото си пространство с роботи, които изпълняват досадни за нас задачи. Цените им спадат, а технологиите напредват и създават все повече удобства.
Дали обаче всичко е толкова розово, колкото изглежда?
Ерик Хорвиц илюстрира потенциалните дилеми, свързани със съвместния живот на хората с роботите. Пред Yahoo News той разказва случка, която трябва да ни накара най-малкото да се замислим.
Наскоро Ерик се оказал заклещен в блокирал асансьор на болницата в Станфорд. Ала не бил сам – в асансьора той озовал заедно с робот тип “дроид” с размера на перална машина.
“Помислих си – уау, това е малко страшничко, – разказва Хорвиц, който е изследовател в Microsoft. – Роботът се въртеше наляво-надясно, блъскайки и удряйки ме постоянно. Запитах се – добре де, ами ако аз бях пациент на болницата?”
Сега Хорвиц и редица други учени са се съсредоточили в това да изследват потенциалните ефекти от роботите. Какво става, ако роботът настъпи краката ви и ги счупи? Какво става, ако реши да изхвърли котката ви или блъсне количката с бебето ви?
“Разчитаме все повече и повече на автоматизираните системи, трябва да мислим и за последствията, казва Хорвиц.
От години роботите са нещо, което се прилага масово, но предимно извън дома. Използват ги за обезвреждане на мини на бойното поле, за сглобяване на части в производствени заводи и др.
През последните години обаче домашните роботи започват да стават все по-достъпни и масови. Много популярни са моделите роботи за почистване на дома. Има роботи, които косят тревата в градините, бършат праха, проследяват събитията около дома чрез система за видеонаблюдение. Има роботи за развлечение. Има роботи, които се занимават с това да правят компания на възрастни хора. Според пазарните наблюдатели, до 2015 година само в САЩ пазарът на този род устройства ще достигне 5 милиарда долара.
С популяризирането на този род машини за учените става все по-голямо предизвикателство да предвидят как машинките биха се държали в различни ситуации и дали в някои положения не биха се оказали опасни.
Все още никъде по света няма закони, свързани с контрола на роботите. Дискусиите по този въпрос ни отвеждат до “трите закона на роботиката” на Азимов, където първият от трите закона гласи, че роботите не бива да нараняват никого.