Кои европейски страни ще спечелят надпреварата при термопомпите?

Броят на термопомпите, инсталирани в сгради по целия свят, ще нарасне от 180 милиона единици през 2020 г. до около 600 милиона през 2030 г., според МАЕ (снимка: Kristoferb в WikiMedia)

Преходът към енергийно ефективно отопление не би могъл да е по-успешен с технология, различна от термопомпата. Скандинавските страни са лидер по внедряването на такива технологии. Централна Европа се опитва да ги настигне, но големият коз е в полза на източноевропейските страни.

Когато Андреас Розен решава да модернизира дома си в германския винарски регион Мозел, той знае, че иска да надстрои отоплителната си система с нисковъглеродна термопомпа. „Не исках да оставя на следващото поколение нещо, което работи с петрол“, казва Розен. „Чудехме се какво да правим в по-дългосрочен план и сега [термопомпата] вече беше осъществима идея с помощта на правителството“.

Около половината от 41-те милиона домове в Германия в момента разчитат на отопление на газ, а друга четвърт – на петрол. В опит да насърчи собствениците на жилища да декарбонизират отоплението си, Германия въведе схема за отстъпки през януари 2023 г., предлагайки до 40% връщане на разходите за закупуване и инсталиране на термопомпа.

Термопомпите използват енергия, извлечена от околната среда – въздуха, водата или земята. Така осигурят икономично отопление през зимата и охлаждане през лятото. Доказано е, че работят дори при екстремни температури. Могат драстично да намалят сметките за енергия, след като бъдат инсталирани, защото за всеки ват електроенергия, който използват, осигуряват 3-4 до 6 вата топлина.

Екология и икономика

Схемата за субсидиране в Германия е само една от множеството програми за подкрепа за термопомпи в цяла Европа. Това е част от по-мащабен стремеж за намаляване на въглеродните емисии. От 2024 г. всяка нова отоплителна система, инсталирана в Германия, трябва да работи с 65% възобновяема енергия.

Бастиан Дистлер, който живее в югозападна Германия, също обмисля преход към термопомпа поради екологични причини. Той обаче признава, че не би могъл да постигне това без субсидията. Закупуването и инсталирането на термопомпа може да струва от 10 000 до 30 000 евро – доста повече в сравнение с около 7 000 евро за нов газов котел.

„Имам две малки деца. Такова нещо те кара да се съмняваш в някои поведения и се чувстваш по-добре, ако направиш нещо полезно за околната среда. Но, честно казано, без субсидията навярно щеше да е много скъпо и да не може да се изплати. Вероятно нямаше да го направя“, казва Дистлер.

И преди въвеждането на схемата обаче продажбите на термопомпи се радват на растеж. „Имахме пазарен ръст от 53% миналата година“, казва Мартин Сабел, управляващ директор на Германската асоциация за термопомпи. „Предишната година беше около 30%, а предходната година – около 40%. Така че имаме добър темп на растеж вече няколко години“.

Драматичният скок в търсенето изглежда е хванал някои производители неподготвени. Това принуждава собствениците на жилища да чакат до 10 месеца, преди новите им термопомпи да бъдат доставени и инсталирани от обучени техници. А техниците също са в недостиг.

Дефицит на кадри

Производители като Viessmann увеличават производството, но и наливат огромни инвестиции в обучение на монтажници, предоставят образователни материали за бъдещите купувачи и помагат на клиентите да се ориентират в разясненията на схемата за субсидията.

Подкрепата и обучението на монтажници е от ключово значение за декарбонизирането на домашното отопление, казва Гюнтер Шлахтер, вицепрезидент на жилищните електрически решения във Viessmann.

„Нашият монтажник… може да консултира клиентите ни [и да ги посъветва ] за избора на най-евтиния вариант за отопление на газ или петрол, или да им препоръча да се възползват от субсидиите, които сега са налице, за придобиването на решение, подходящо за бъдещето“.

„Обикновено монтажниците се съсредоточават върху газовите котли. За една термопомпа обаче те трябва да разбират и от електричество и от климатична техника. Така че обучението на крайния потребител е важно, но е по-важно да се образова лицето, което продава системата – защото 80% от процеса на вземане на решения се случва съвместно с инсталатора“, казва Юрген Фишер, президент на климатичните решения в Danfoss.

Проблемът с обучението е налице в повечето европейски държави. Но географията и културата създават доста различния относно това, което очакваме и изискваме от своите отоплителни системи.

Географски различия

Може би не е изненадващо, че най-студените страни в Европа имат жилища с най-добра изолация и се отличават с най-високо разпространение на термопомпи. Според Международната енергийна агенция, 60% от сградите в Норвегия са оборудвани с термопомпа, следвана плътно от Швеция с 43% и Финландия с 41%.

„Скандинавия е много по-напреднала, защото има по-високи стандарти за изолация и премина от директно електрическо отопление към термопомпи рано“, казва Томас Новак, генерален секретар на Европейската асоциация за термопомпи.

Централноевропейците също са склонни да имат високи очаквания за отопление и изолация. По-южните страни са склонни да не обръщат чак толкова внимание на отоплението в полза на охлаждането. Там са по-популярни проточните газови котли за загряване на вода, докато източноевропейците пък често разчитат на печки на твърдо гориво.

Собствеността като предимство

Разбира се, не всеки може да избира как да се отоплява домът му. Страните в Западна Европа се характеризират с ниски проценти на собственост върху жилищата. Това означава, че отговорността за модернизацията на домовете е грижа на наемодателите и компаниите за управление на жилища.

Най-вероятно те ще инвестират в тази посока, защото започват да разбират, че декарбонизацията скоро ще започне да се отразява на крайния резултат. Без природосъобразните подобрения те скоро няма да могат да дават под наем апартаментите.

За страните, където има висок процент собственост над жилищата, както е в България, това е отлична възможност. Повечето хора живеят в собствен апартамент и могат да обновят дома си, без да са зависими от другиго. При наличието на разумна, удобна система за стимулиране на процедурите по подобряване на енергийната ефективност това би дало тласък на навлизането на термопомпите, какъвто западноевропейските страни няма как да постигнат.