Плащанията, направени с помощта на цифрови валути на централни банки, ще нараснат до 200 милиарда долара към 2030 г. (снимка: CC0 Public Domain)
Около средата на юни Банката за международни разплащания и Банката на Англия, съвместно с група частни организации, проведоха серия експерименти с цифрова валута на централната банка с т.нар. приложни програмни интерфейси (API). Резултатите, които оповестиха, не бяха в централните новинарски емисии, а може би трябваше – защото говорят много за бъдещето на финансовия свят.
Банката за международни разплащания (BIS) доказа, че приложните програмни интерфейси могат да се използват за свързване на финансови инфраструктури, за да се даде възможност за извършване на ежедневни плащания с помощта на цифрова валута, издадена от централна банка. В рамките на проведения експеримент банката, академици и изследователи, както и частни ИТ фирми взеха участие в разработването на 33 API, които да свържат централната банка и частния бизнес за разплащане с е-пари. След това бяха тествани над 30 различни сценария на ежедневна употреба на цифрова валута, издадена от централна банка.
Цифрова валута, издадена от централна банка
Цифровите валути, издавани от централна банка (ЦВЦБ), представляват дигитални „монети“ подобно на биткойните, но с тази разлика, че се „емитират“ от централната банка на съответната държава. Тези цифрови пари биват свързани с фиатната валута на страната. Следователно виртуалната разплащателна единица винаги ще запази стойността си – за разлика от нестабилните „независими“ криптовалути. По този начин ЦВЦБ са готови да дублират използването на сега действащите пари в брой.
Според BIS, нейният експеримент, наречен „проект Розаланд“, е доказал, че „един добре проектиран API слой може да работи с различни приложения от частния сектор и дизайни на цифрови пари на централната банка – и че набор от прости и стандартизирани API функции е в състояние да поддържа разнообразие от възможни сценарии на ежедневна употреба”.
Реални ситуации от живота
Тестваните примерни сценарии са подбрани така, че да съответстват на използването на парите в реалния свят и да покажат дали ЦВЦБ могат да бъдат интегрирани в ежедневния живот.
„Всяка участваща компания предложи няколко различни случая на употреба за целите на тестовете“, обясни Мартин Харгрийвс, главен продуктов директор в блокчейн компанията Quantt, която участва в проекта. Така например че Amazon демонстрира какво се случва при плащане, при което клиент може да използва ЦВЦБ за покупка на дребно в магазин. Банката на Канада пък е извършила примерна транзакция за превод на известна сума между сметките на родител и детето му.
Виртуалните пари като арена за иновации
Проучените тестови случаи на употреба включват редица ежедневни ситуации, свързани с движение на пари. За целта са осъществени трансфери между партньори, плащания на дребно за стоки и услуги, както и бизнес-транзакции на малка стойност. Тестваните възможности за плащане включват извършване на онлайн плащания на дребно, разплащания в магазини, както и офлайн плащания.
Експериментът разкрива терен за иновации в централните банки в две ключови области, каза Франческа Хопууд Роуд – ръководител на BIS Innovation Hub London Centre. От една страна, проектът изследва как един API слой може да поддържа ЦВЦБ система за плащания на дребно. От друга, той може да улесни безопасни и сигурни плащания с цифрова валута на национална банка при широк набор от различни реални сценарии на употреба.
Макар и нескромно, посланието е, че проектът „Розалинд“ може да допринесе значително за начина, по който организациите по целия свят се заемат с проектирането на ЦВЦБ и системи за използването на такива виртуални валути в реалния свят.
Парите стават дигитални
Juniper Research наскоро публикува проучване, което изчислява, че плащанията, направени с помощта на цифрови валути на централни банки, ще нараснат от 100 милиона долара през настоящата година до огромните 200 милиарда долара към 2030 г. Подобни цифри разкриват 260 000% увеличение на употребата на ЦВЦБ през следващите седем години.
Изследователската фирма казва, че секторът е в ранен етап на развитие с реализацията главно на пилотни проекти, но очаква правителствени инициативи за насърчаване на финансовото включване да насърчат възприемането на технологията. Това ще важи особено за нововъзникващите икономики, „където разпространението на мобилните устройства е значително по-високо от банковото покритие“.