Българската икономика навлезе в опасна, черна спирала на все по-намаляващата ликвидност. Предприятията са в лошо състояние, трудно успяват или дори не успяват да правят печалби; активите им се обезценяват; банките им искат все по-големи обезпечения за отпускането на кредити; достъпът до финансови ресурси става почти невъзможен; това на свой ред още повече влошава шансовете на фирмите да успеят да се задържат и изплуват от ситуацията.
Получава се омагьосан кръг или по-скоро омагьосана низходяща спирала. Тя е заплаха за цялата ни икономика. Изводът е само една от многото мрачни констатации на Българската стопанска камара, която днес разкри нови данни за междуфирмената задлъжнялост в България.
Държавата е най-големият генератор на задължения и стои в основата на целия проблем със задлъжнялостта, както и на цялата низходяща спирала, по която върви националната икономика – добавиха от БСК. От една страна държавата дължи крупни суми на фирми-участнички по търгове. От друга страна данъчната система е блокирала огромни ресурси под формата на не-върнат ДДС. Това на свой ред отприщва некоректни практики, които могат да се определят като елемент на сивия бизнес.
На трето място редица държавни корпоративни организации натрупват дългове, които на практика никога няма да бъдат покрити – някои от тези фирми вече са в процедура по несъстоятелност, на други тя предстои. Четвърто поред, държавата упорито отказва да поеме инициативата за въвеждането на клирингов механизъм, чрез който да се форсира изчистването на взаимните задължения и респективно оздравяването на икономиката.
Не на последно място държавата има роля в това, че могат да бъдат загубени големи обеми плащания по европейски проекти и програми.
Общо 160 милиарда лева е общата фирмена задлъжнялост към края на 2008 г., посочиха от БСК. От тях около 90 милиарда представляват междуфирмени задължения. По думите на Камен Колев, зам.-председател на БСК, около половината от тях са просрочени. Ако те не се изчистят скоро, опасността от верижни фалити става твърде голяма. Нещо повече – през 2008 година двойно е нараснал броят на предприятията, които са започнали процедура по несъстоятелност.
Около 2 милиарда лева са задълженията на държавата към частния бизнес. Ако държавата намери воля да се издължи към кредиторите си, това може да отприщи покриване на взаимните задължения в частния сектор и да доведе до изчистване на голяма част от гореописаните задължения.
Тенденцията за съществено увеличение на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката продължава, показват още данните на стопанската камара. В сравнение с края на 2007 г. увеличението през 2008 година в размер на 38,3 млрд. лева е 31,5%. Спрямо 2004 г, когато БСК стартира годишното проучване по темата, те са по-големи със 104,7 млрд. лв. или 2,9 пъти.
В края на 2008 г. задълженията са най-големи в дейностите:
- Търговия – 37,6 млрд. лева
- Строителство – 21,6 млрд. лева
- Операции с недвижими имоти – 19,3 млрд. лева
- Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива – 9,1 млрд. лева
- Транспорт – 6,5 млрд. лева
- Далекосъобщения – 5,9 млрд. лева
- Производство на основни метали – 5,2 млрд. лева
- Производство на хранителни продукти – 4,4 млрд. лева
- Хотелиерство – 3,5 млрд. лева.
Увеличението спрямо предходната година е най-голямо в търговията – с 8,1 млрд. лева; строителството – със 7,5 млрд. лева, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива – с 2,4 млрд. лева.
По-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката са счетоводно декапитализирани. Задълженията на всички предприятия към 31.12.2008 г. са със 72% по-големи от собствения им капитал. Особено е тревожно положението в предприятията, пласирани на фондовата борса. Сериозното обезценяване на акциите на тези предприятия през 2008 г. допълнително ще оказва негативно въздействие върху техния рейтинг и потенциал за развитие.
Прогнозата на БСК за 2009 и 2010 година е мрачна. Общата задлъжнялост на бизнеса ще достигне 190-210 милиарда лева. БВП показва трайна и очевидна тенденция на спад, което разтваря „ножицата“ между обема на задълженията и обема на БВП.
В това отношение основанията за притеснения са огромни. В САЩ обемът на задълженията е голям, но със сигурност по-малък от обема на БВП с около 5%. В ЕС обемът на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор се равняват на 137% от БВП, т.е. го превишават с над 30%. У нас обаче задлъжнялостта превишава 2,5 пъти обема на БВП (66 728 млн. лв. за 2008 г.).
Особено тежко е засегнато промишленото производство. През първите 9 месеца на 2009 г. в сравнение с деветмесечието на миналата година промишленото производство е по-малко с 18%, строителното – с 10,5%. С около 14% са по-малко и продажбите в търговията. Промишленото производство през деветмесечието на 2008 г. е по-малко с около 4% даже спрямо 2005 г. Инвестиционната активност от 33,4% от БВП за 2008 г. намалява до 26,7% от БВП, независимо от неговото намаление.
Силно намалява обемът на кредитирането. За деветмесечието на годината получените заеми са в размер на 2 млрд. лева. Нараства делът на лошите кредити. 13% от кредитите за този период за преструктурирани, т.е. не могат да бъдат събрани.
Въпреки, че БСК от години предлага подходи и схеми за разрешаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост, а държавата всеки път остава безмълвна, БСК отново има няколко предложения за справяне със ситуацията.
НСИ да публикува обобщена информация от Справката за вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори на нефинансовите предприятия, в т.ч. и за размера на данъците за възстановяване, предлага Камарата. Оттам припомнят, че предходното правителство тихомълком премахна тази справка, като по този начин осигури прикритие за задълженията на държавата.
Камарата предлага и НСИ да възстанови формуляра „Справка за паричните потоци по прекия метод” в структурата на годишния отчет на нефинансовите предприятия и да публикува обобщена информация за динамиката на паричните потоци в нефинансовия сектор.
Максимално да се ускорят разплащанията по обществени поръчки на държавно, общинско и корпоративно равнище по финансирани от ЕС договори, както и да се съкратят сроковете за възстановяване на ДДС. НАП да поддържа и осигурява в реално време достъп до информацията за размера на поисканото за възстановяване ДДС, ефективно възстановеното и това, което е в процес на ревизия или проверка.
Една отдавна предлагана мярка е да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност.
БСК настоява държавата да гарантира депозити до 100 хил. лева само при годишна банкова лихва по депозитите под 5%. Това трябва да е стимул за банките да намалят лихвените проценти. Друга финансова мярка е въвеждането на „stand by“ гаранция в размер на до 2 млрд. лева за банковите институции. При поискване на средства от банкова институция същите да се предоставят срещу дялово участие на държавата в съответната банка.
Радикална мярка, която БСК предлага, е при забавени плащания на държавата към търговските дружества да се отменят санкционните лихви за забавени данъчни и социални плащания на бизнеса. Също така с участието на бюджета, при критично нарастване на масата на просрочените задължения, следва да се приложи клирингова схема за „развързване” на задълженията.