Автоматичното стартиране на приложенията в Windows може да е под пълния контрол на потребителя (снимка: CC0 Public Domain)
Когато Windows се стартира, не само операционната система се зарежда в паметта. Различни други приложения, инструменти и услуги също се стартират, защото са конфигурирани да тръгват автоматично заедно с с Windows. И в зависимост от това какво е инсталирано, много от тях може да се стартират без знанието или съгласието на потребителя.
Понякога това може да бъде много полезно, например защото човек няма да се притеснява, че ще забрави да стартира нещо важно. Искаме да сме спокойни, че нашият антивирусен софтуер работи винаги, нали? Или че нашият медиен сървър или софтуер за архивиране е винаги достъпен? Те могат да тръгват автоматично при зареждането на операционната система.
От друга страна, тъй като добавяме все повече и повече приложения към компютъра си, много от тях може да са настроени „по подразбиране“ да се стартират автоматично с Windows. А това означава, че е нужно повече време операционната система да стане готова за използване. Освен това ще има по-голям брой постоянно работещи програми във фонов режим, заемащи ценни системни ресурси – процесорна мощ, памет.
Добрата новина е, че Windows дава на потребителите доста добър контрол върху това какви и кои приложения да се стартират със самата операционна система. Затова можем да рационализирате списъка. Така ще сме спокойни, че са включени само важните инструменти и не се хабят ценни системни ресурси.
Какво тръгва автоматично?
На първо място трябва да знаем с какво си имаме работа. Достатъчно е да рестартираме Windows и след като влезем, да дадем на компютъра си няколко минути, за да се зареди всичко. След това вече можем да надникнем в списъка кои приложения са стартирани автоматично.
Най-лесно това се вижда в лентата на задачите и в системната област (долу в долния десен ъгъл, до часовника). Можем да потърсим малката стрелка, сочеща нагоре; ако кликнем върху нея, ще си отворим малко меню с всички заредени приложения, чиито икони не се побират в лентата със задачите.
Сега можем да узнаем с поглед в системната област кои приложения са стартирани с Windows.
За по-подробен поглед върху това, което работи на компютъра, можем да кликнем с десния бутон върху което и да е празно място от лентата със задачите и изберем „Диспечер на задачите“. В раздела „Процеси“, в горната част, се виждат основните приложения (всички, които се изпълняват в момента), като фоновите процеси са изброени отдолу.
Фоновите процеси са свързани с обработката на задачи като търсене на хардуерни компоненти или управление на синхронизирането на файлове. Затова не е задължително това да са приложения с потребителски интерфейс.
Видими са и редица процеси на Windows, които управляват работата на операционната система. Тук можем да срещнем неща като Desktop Window Manager и група с надпис Service Host (те зареждат библиотеките, които Windows трябва да изпълнява), наред с други. Обичайно не е нужно потребителят да се намесва в тези процеси, така че можем да ги оставим на мира.
Вдясно на всеки посочен процес диспечерът на задачите показва текущите изисквания към хардуерните ресурси: процесора, RAM, диска и мрежовата връзка. Това може да ни помогне да преценим на кои приложения искаме да разрешим да се стартират с Windows и кои предпочитаме да стартираме ръчно. Например, ако дадена програма консумира много системни ресурси, може би е по-добре тя да не се стартира автоматично при всяко зареждане на Windows, а да си я пускаме ръчно само тогава, когато наистина планираме да работим активно с нея.
Не е нужно да се притесняваме, ако не разпознаваме всичко в списъка с фонови процеси; те обичайно не вървят като обикновена софтуерна програма (като Dropbox или Photoshop), прикрепена към името си. Едно бързо търсене в мрежата за името на процеса би трябвало да е достатъчно, за да узнаем какво представлява и каква е работата му в компютъра.
В подраздела „Ефективност“ вляво можем да видим изискванията, поставени в момента от дадено приложение към компютъра под Windows.
В раздела „История на приложенията“ можем да видим исторически данни за консумацията на ресурси: процесорното време, използвано от дадено приложение, използването на мрежата и други през последния месец.
Промяна на настройките за автоматично зареждане
Сега, когато вече сме наясно с какво си имаме работа, можем да започнем да правим някои промени.
Първото място, от което можем да започнем, са самите приложения. Подходът, който следва да предприемем, варира в зависимост от програмата.
При някои приложения просто трябва да кликнем с десния бутон върху иконата на програмата в системната област и ще намерим опцията приложението да се стартира автоматично или да не се стартира с Windows.
При други приложения ще трябва да се разровим по-надълбоко в настройките му, за да намерим опцията, от която се нуждаем, за да определим дали да се стартира автоматично с Windows или не.
Важно е да знаем, че немалко програми предлагат опция „стартиране с минимизиране“. Това е добър среден вариант, ако искаме програмата да е винаги налична, но да не я виждаме, докато не ни потрябва. И, разбира се, подходът е адекватен, ако приложението не консумира твърде много ресурси.
При трети приложения се налага да прибегнем до диспечера на задачите, за да променим настройките за автоматично стартиране. Ето какви са стъпките:
- Отваряме панела за стартиращи приложения;
- Кликваме с десния бутон върху програмата, която не искаме да тръгва автоматично заедно с Windows, и избираме опцията за деактивиране.
За да възстановим автоматичния старт, когато пожелаем, просто следва да сторим обратното – да кликнем с десния бутон върху него и да изберем активиране.
Докато сме на страницата с приложения за стартиране, бихме могли и да надникнем в колоната за въздействие при стартиране. Тя показва количеството ресурси на дадения компютър, които приложението използва. Ако компютърът се бави при зареждане или при постоянна работа, то изключването на приложения, които имат голямо въздействие, би могло да ни е от полза.
Всички тези стъпки не премахват програмата, не я деинсталират – тя си остава в старт-менюто и са налице нейните преки пътища за стартиране на работния плот. Може да се стартира както обикновено.