Батериите с натрий и морска вода са ефективни за съхранение на енергия и краткосрочно, и дългосрочно (снимка: CC0 Public Domain)
Морето може да е едновременно източник на чиста електроенергия и средство за нейното съхранение – технологията за добив на ток от приливите и методите за съхранение чрез батерии с морска вода са реалистична и жизнеспособна комбинация, установиха учени.
Батериите с натрий и морска вода са обещаващ тип технология за съхранение. Едно от техните предимства е способността да съхраняват енергия и за кратки, и за дълги периоди от време – и да осигуряват равномерно и предвидимо съхранение.
В наскоро публикувана научна статия изследователи от университета в Перуджа и университета Сапиенца в Рим са проучили потенциала на този вид акумулатори (SWB), използвайки ВЕИ потенциала на остров Сардиния.
Според изследователите, подобни акумулатори са подходящи за почасово до месечно и сезонно съхранение на енергия само с едно устройство. Достъпността на материалите – натрий и морска вода – намалява инвестиционните разходи.
„Анализът ни има за цел да демонстрира приложимостта на SWB за посрещане на европейските енергийни изисквания, да предизвика интереса на публичния и частния сектор към по-нататъшното развитие, необходимо за привеждане на разработените досега лабораторни клетки в комерсиални приложения“, казват изследователите.
За своите експерименти изследователите са приложили SWB батерия за краткосрочно използване, съчетана с преобразуватели на вълнова енергия. Изводът на учените е, че комбинацията им може да позволи намаляване с над 85% на генерираните колебания на мощността в мрежата на Сардиния.
Като по-дългосрочен сценарий изследователите говорят за SWB като средство за покриване на сезонното и дори годишното енергийно търсене на Сардиния. Пълната декарбонизация на мрежата на Сардиния е възможна посредством резервоар, покриващ повърхност колкото приблизително четири футболни игрища, изчисляват изследователите.
Като страничен ефект от приложението на SWB се получава производство на обезсолена вода, която в случая със Сардиния може да отговори на около 29% от нуждите от обезсолена вода на населението на острова.