Цифровите транспортни услуги трябва да включват, а не да заместват личния контакт
(снимка: CC0 Public Domain)
От Джесика Бертеро
Личната подкрепа и мненията на потребителите са от изключително значение, за да могат местните транспортни системи да станат по-широкодостъпни, сочат европейски изследвания.
Когато Инес Растовац, която работи за общината на нидерландския град Тилбург, през 2021 г. задала на 30 жени от емигрантски произход въпрос за пропуските в технологиите за използване на местния транспорт, тя не очаквала те да поискат уроци по каране на велосипед.
„Отначало задавахме въпроси за цифровите предизвикателства“, казва Растовац. „Бързо обаче видяхме, че става въпрос за основна потребност: да притежават велосипед и за знаят как да го управляват“.
Обратно към основните неща
В Нидерландия, където велосипедите са повече от жителите, искането има смисъл. Жените, които живеят в Нидерландия от 5 до 15 години, се нуждаят от велосипеди, за да ходят на работа, да водят децата си на училище и да бъдат по-самостоятелни.
„Много от тези жени работят извън Тилбург, където автобусните връзки не са така добри, или извън нормалното работно време“, казва Растовац. „Карането на велосипед им предоставя повече възможности и по-голяма гъвкавост“.
В отговор на това общината организира мрежа от доброволци, които да дават уроци по управление на велосипед, и се обръща към магазин за употребявани велосипеди, за да предложи по-евтини велосипеди на жените.
Схемата е част от изследователски проект, получил финансиране от ЕС, за да идентифицира пропуските в цифровизацията на транспортните услуги и да препоръча как да станат по-приобщаващи. Проектът, наречен DIGNITY, се изпълнява в продължение на три години, до края на 2022 г.
Когато разглеждат проблема с нуждата от велосипеди в Тилбург, изследователите откриват, че има начини, по които технологиите могат да възпрепятстват използването на местния транспорт.
Цифровият напредък в транспорта, приветстван от мнозина, може да изключи някои хора, като например бедните, възрастните, емигрантите, хората с увреждания и жителите на селските райони.
В Тилбург например обществената програма за съвместно използване на велосипеди не е леснодостъпна за жените с емигрантски произход, тъй като за отключване и използване на велосипедите е необходима кредитна карта.
„Приемаме твърде много неща за даденост — компютри, таблети, смартфони, кредитни карти“, казва Силвия Гаджи, старши ръководител на проект в Isinnova, изследователски институт, намиращ се в италианската столица Рим. „Но не всеки има достъп до тях“.
Технологичната пропаст
Гаджи координира проекта DIGNITY, в който са представени фирми, местни управи и изследователски организации от шест европейски държави. Освен Нидерландия в него участват Белгия, Германия, Испания, Италия и Обединеното кралство.
Гаджи заявява, че проектът е разкрил начини, по които технологичният напредък може да изключва някои хора.
„DIGNITY привлече вниманието към цифровата пропаст в транспорта и необходимостта от преодоляването ѝ“, казва тя.
В Италия например 89% от по-възрастните хора е най-вероятно да бъдат изключени от достъпа до приложения за смартфони, които изискват инсталиране и мобилен интернет, според проекта.
В него се посочва също, че в Германия повече от 50% от хората с увреждания имат малко доверие в планирането на пътуване със смартфон; и че в испанския град Барселона над една четвърт от хората с ниско ниво на образование никога не са използвали интернет от смартфон.
Помощни средства
Проектът създава набор от инструменти, които да помогнат на местните и регионални администрации да направят транспортните системи по-достъпни. Една от препоръките е да се включват потребители при проектиране на конкретния продукт — метод, наречен „Колело на приобщаващото проектиране“.
„Става въпрос за създаването на култура на зачитане на достойнството на всички участници в транспортната екосистема“, казва Гаджи.
Проектът DIGNITY прилага този метод на четири места — в Тилбург, Барселона, италианския град Анкона и белгийския регион Фландрия — като работи с представители на уязвимите групи.
В Тилбург е формирана втора целева група от възрастни хора.
„Тяхното основно искане бе да има телефонен номер, на който да се обадят, с реален човек отсреща, в случай че възникне проблем при пътуването им“, казва Растовац.
Общината създаде брошура с информация за основните доставчици на транспортни услуги в Тилбург и номерът за връзка с информационно бюро, управлявано от социална организация. Тя вече се разпространява по гарите и автобусните спирки, както и на места, посещавани от възрастни хора.
За Растовац основният извод е, че цифровите транспортни услуги трябва да включват – а не да заместват – личния контакт, ако искаме да станат по-широкодостъпни.
Дали ще е някой, който да обучава как се кара велосипед или да помага по време на пътуване, човешкият елемент не може да се заобиколи.
Възгледи на потребителите
Друг финансиран от ЕС проект – TRIPS – се концентрира върху подобряване на достъпа до транспорт за хората с увреждания.
Тази инициатива, която приключи през януари 2023 г. след тригодишна работа, даде на потребителите с увреждания на обществения транспорт възможност да изразят мнението си при разработването на услуги.
„Искахме да включим хората като реални партньори, не само като оценители в края на процеса“, казва д-р Кристина Андерсен, която координира проекта TRIPS и е доцент по промишлен дизайн в Технологичния университет в Айндховен, Нидерландия.
Проектът включва представители на 10 европейски държави: Австрия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Хърватия и Швеция.
Както в проекта DIGNITY, още от началото изследователите трябва да се разделят с предубежденията, за да се сблъскат с реалностите на място.
„Първоначално имахме известни представи за това какви видове технологии биха били полезни“, казва Андерсен. „В хода на проекта осъзнахме, че други неща може би са по-спешни“.
Например, в София, столицата на България, обществените автобуси не са достъпни за хората с увреждания.
Превозните средства трябва да имат възможност за снижаване до нивото на земята. Графикът на автобусите трябва да включва време за тази маневра. Рампата не трябва да е твърде стръмна.
Необходимо е само малко препятствие на някое място, за да стане цялата транспортна система недостъпна.
„Автобусните спирки изглеждат толкова елементарно нещо — място за паркиране със знак“, казва Андерсен. „Много неща обаче могат да се объркат“.
Точна информация
Екипът на TRIPS работи с шест други града: столиците на Португалия, Хърватия, Белгия и Швеция плюс Болоня и Каляри в Италия.
Отново изследователите установяват, че нещо много основно — точните данни — е от решаващо значение навсякъде.
„Във всеки град има различни предизвикателства, но стана много ясно, че най-честото искане от страна на потребителите бе получаването на надеждна информация“, казва Андерсен.
В отговор на това TRIPS създаде цифрови решения за планиране на пътуването така, че хората с увреждания да могат да научат например кой тротоар е по-достъпен, къде се намира асансьорът на дадена станция или къде има временни пречки по конкретен маршрут.
Проектът ще бъде от полза не само за 80-те милиона европейци, които са с дълготрайни увреждания, но и за други сегменти от населението според Андерсен.
„Той е и за хора, които са с временни увреждания, хора с деца, такива, които носят тежки неща и, много просто, за всички нас, тъй като всички ще остареем един ден“, казва тя.
Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.