Колко „зелена” е вятърната енергия – къде отиват перките на турбините?

Индустрията все още не е намерила екологичен начин за утилизация на перките от вятърните турбини (снимка: CC0 Public Domain)

Лопатките на генераторите на вятърни турбини, които вече са излезли от употреба, се превръщат в поредния боклук, замърсяващ планетата. Оказва се, че не е икономически изгодно да се рециклират перките, в които фибростъклото е около 70-80%.

След като се повредят, те просто се поставят в огромна дупка и се заравят. Например, в едно от гробищата за вятърни перки, разположено в САЩ, близо до град Каспър, щата Уайоминг, са заровени повече от 900 лопатки. И още около 8000 ще станат неизползваеми и погребани по този начин през следващите няколко години.

Човечеството все още не е измислило начин за рециклиране на лопатките от вятърните турбини. Но дори и сегашните методи за съхранение изискват значителни разходи. След демонтирането, всяка лопатка трябва да се разреже на 3 части, за да може да се транспортира. Освен това се използват много инструменти за рязане, тъй като фибростъклото, използвано в производството на перките, е изключително здраво.

За това, че Каспър съхранява перките на своя територия, правителството на САЩ плаща повече от 675 хиляди долара годишно на градската администрация. Тези пари се използват за изграждане и поддържане на местата за съхранение. Но дори и при тази цена, изхвърлянето на перките се счита по-изгодно от инвестирането в технологии за рециклиране на фибростъкло.

Между другото, експлоатационният живот на лопатките е 20-25 години. След това те трябва да се сменят, тъй като се износват и стават по-малко ефективни. С всяко ново поколение лопатките стават по-аеродинамични. А старите се изпращат на сметището.

Единственият начин за рециклиране на лопатките сега се вижда в строителството. Учените се опитват да намерят метод за обработка на фибростъклото, което съставлява 70-80% от перката (останалите 20-30% са свързващи смоли). Но тъй като все още не е намерен ефективен метод за рециклиране, се създадат депа за заравяне на лопатките в земята.

И това е само малка част от фактите, които не знаем за зелената енергия. Оказва се, че първоначално производството на вятърни турбини изисква огромно количество ресурси и енергия. И след края на жизнения им цикъл, е необходимо да се организират депа за отпадъци от „зелената енергия”. От икономическа гледна точка това със сигурност е от полза. Но що се отнася до смисъла на „зелената” енергия, отдавна се води дебат дали вятърната енергия е наистина екологична.

Между другото, същото важи и за електрическите автомобили. Огромно количество ресурси и енергия се изразходват за производството на батерии, които след изразходването им трябва да бъдат изхвърлени. В момента има два метода за изхвърляне, които всъщност не са никак екологични:

1. Пирометалургия – изгаряне на органични материали и пластмаси с последващо извличане на ценни материали. В този случай значителна част от масата на батерията, включително металите, се губи – те просто се изгарят.
2. Хидрометалургия – извличане на ценни материали чрез накисване в алкален разтвор. Този метод е по-енергоемък. И също не е идеален. Друга трудност при него е, че батерията трябва да бъде напълно заредена и почистена от пластмасови елементи.

Като цяло човечеството вече знае как да използва зелените източници. Но методът за добиването им, а след това и методите за утилизация, все още не са „зелени”. Така че, преди да повярвате в „зелеността” на даден продукт или услуга, трябва внимателно да помислите дали това наистина е вярно.