Протичащата остра икономическа криза нанася тежки и продължителни удари на експорта, инвестициите, производството, търговията, услугите, финансовата система, алармира Българската стопанска камара. Изключително сериозни като мащаб и тенденции са и негативните последици за трудовия пазар.
По данни на МТСП и Агенция по заетостта в края на м.г. нивото на безработица в страната достигна 9,13 %. При отчитане на данните на НСИ за постоянно нарастващия брой т.нар. обезкуражени лица (нерегистрирани и нетърсещи работа безработни), общото равнище на реалната безработица в края на м.г. надхвърля 13.8 %.
Бюджетните прогнози за 2010 г. за средно равнище от 11.4%, предполагат официално регистрираната безработица да надхвърли 13.7 % в края на т.г. При отчитане и на нерегистрираните трайно безработни и обезкуражени лица, както и нарастващия обратен поток на трудова миграция към страната, реалното равнище на безработица през декември 2010 г. се очертава да достигне критични прагове на социална поносимост (19-20 %, в зависимост от оценката за контингента от икономически активни лица).
Следва да бъде взето предвид и вероятното забавяне (лаг) на търсенето на работна сила спрямо икономическия растеж, поради необходимостта от увеличаващо се нарастване на производителността на труда като условие за растеж в отделните сектори.
Последните индикации за постепенно, забавено и вероятно ниско като растеж възстановяване на българската икономика, липсата на осезаем значим ефект от предприетите антикризисни мерки, изискват компетентните държавни органи да предприемат незабавни допълнителни действия с бърз и мащабен ефект върху заетостта в краткосрочен и средносрочен план, се казва в разпространена днес позиция на БСК.
Активните мерки и политики, осъществявани от МТСП и Агенцията по заетостта, вкл. по Националния план за действие по заетостта и ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, следва да бъдат допълнени с ускоряване стартирането на крупни проекти в основната инфраструктура, енергетиката, транспорта и мобилизиране на допълнителни частни финансови ресурси. Такъв тип мерки, действия и проекти следва да бъдат реализирани с минимален бюджетен ресурс, когато е заявен частен инвеститорски интерес и висока степен на предварителна готовност.
Допълнително следва да бъдат преразгледани всички административни и регулативни пречки, възпиращи бързата реализация на един основен пакет от крупни национални проекти с частно участие и финансиране.
Като представителна организация на българския бизнес и работодатели, БСК предлага:
1. Спешно да стартира работата по идентифициране на големи национални проекти за незабавно концесиониране и публично-частни партньорства. При липса или забавено държавно и европейско финансиране съответните обекти да бъдат концесионирани при ускоряване на предварителната готовност и при наличие на интерес от частни инвеститори и финансиращи институции.
2. Да се предприемат мерки за привличане на свеж финансов ресурс, вкл. чрез продажба на емисии по Протокола от Киото и продажба на държавното участие в „Марица Изток”, „Белене”, електроразпределителните дружества и др.
3. Да се ускорят всички видове плащания на държавата и общините към бизнеса (ДДС, акцизи, обществени поръчки, средства по европейските проекти и програми и др.).
4. Активна политика за възстановяване на селското стопанство, вкл. комасация на земята;
5. Трансформация на военнопромишления комплекс.
БСК предлага в спешен порядък да бъде подготвен списък с потенциални проекти за концесиониране, който да бъде публично оповестен и незабавно обсъден с представители на заинтересованите инвеститори. При възприемане на настоящото предложение БСК е готова да създаде необходимата организация и съдействие от страна на съответните браншови организации.