Страните по света увеличават инвестициите си в развитието на морската енергия, поради нарастващите опасения относно енергийната сигурност. През последното десетилетие държавите от ЕС и частния сектор са вложили над 4 милиарда евро в изследователски и пилотни проекти в областта на океанската енергия.
Обединеното кралство е отделило 213 милиона британски лири за иновации и изследвания в областта на морската енергия, докато САЩ планират да изразходват 141 милиона долара за развитие на океанската енергия до 2024 г. Австралия е инвестирала 111 милиона австралийски долара в проекти за океанска енергия в периода от 2012 до 2019 г.
Пътната карта за развитие на морската енергия на Ocean Energy Systems (IEA-OES) към Международната агенция по енергетика предвижда 300 GW капацитет до 2050 г., като енергията от вълните е 180 GW, а от приливните потоци – 120 GW.
Към 2023 г. глобалният морски енергиен капацитет достигна 527 MW, според статистиката на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Енергията от диапазона на приливите и отливите е почти на нивото на комерсиалната електроцентрала (TRL 8-9). Франция и Южна Корея, наред с други страни, са построили приливни електроцентрали с мощност над 200 MW. Други видове океанска енергия, като океанска термална енергия, градиенти на течения, температура и соленост, все още са в процес на разработване (TRL 3-7).
Въпреки огромния потенциал, има сериозни предизвикателства в развитието на океанските енергийни технологии. Доклад на IRENA подчертава няколко предизвикателства пред развитието на океанската енергия, включително сложни и продължителни процеси на прилагане, морски пространствени конфликти, високи технологични разходи и проблеми с инфраструктурата и веригата за доставки.
Изследванията и разработките за всеки тип океанска енергия – независимо дали е прилив, вълна, течение или температурна разлика – изискват различни бюджети. Освен това етапите на развитие на индустрията за всеки тип се различават. Предвид това политическата подкрепа трябва да бъде персонализирана въз основа на технологичната зрялост и пазарния растеж на всеки енергиен източник.
Тайван, заобиколен от океани от всички страни, притежава изобилие от океански енергийни ресурси, включително енергия от вълни, приливи и разлики в температурата, и планира поетапни демонстрации на морска енергия от стотици kW до MW в периода до 2030 г., достигайки цел от приблизително 1,3 -7,5 GW до 2050 г., съобщи местният източник Digitimes.
Морската среда на Тайван е променлива, като височината на вълните варира от половин метър до над десет метра, особено в сезона на тайфуните. Тази променливост представлява техническо предизвикателство за ефективното улавяне на вълновата енергия, като същевременно инсталациите трябва да издържат на ветрове и вълни със силата на тайфуните.
Уен-Кай Венг, професор по океанско инженерство в Националния тайвански океански университет, предлага поетапен подход към развитието на морската енергия, като се започне с енергията на вълните на сушата и постепенно се премине към по-предизвикателни проекти за офшорна и приливна енергия.
Тайван е отделил бюджет от 806-826 милиона NT$ за океанска енергия през 2023-2024 г. Венг подчерта важността на държавната подкрепа за финансиране на научноизследователска и развойна дейност, сътрудничество с академичните среди и предоставяне на стимули за ускоряване на възприемането на технологии за морска енергия.
Тай Чи-Йен, асоцииран научен сътрудник в Института за икономически изследвания, изтъква колко е важно местната индустрия да се учи от опита на Европа в изграждането на стабилна верига за доставки на океанска енергия, тъй като Тайван се стреми да се възползва от този обещаващ сектор.
Той подчертава значението на поуката от опита на Европа, като посочва ключови фактори, които са движели нейния напредък. Такива са създаването на обширни тестови площадки и съоръжения като Европейския морски енергиен център (EMEC) в Шотландия, стратегическите политики на ЕС за насочване на океанските енергийни технологии, ролята на демонстрационните проекти при прехода на прототипи към операции в мащаб на полезност, дългосрочната политическа подкрепа и разработването на рамки за постигане на търговска жизнеспособност.