Изследователски екип успя да превърне семената в нещо като роботи. С помощта на специална обвивка, всъщност екзоскелет, всякакви семена могат да се заравят в почвата сами.
Иновацията отваря пътя към оптимално и евтино засяване на полета от въздуха и дори засаждане на гори, например с дронове. Семената в екзоскелетите просто се разпръскват върху дадена област и след това сами проникват под земята.
Учените от Италианския технологичен институт (IIT) и Германския университет във Фрайбург са вдъхновени от семената на див овес (Avena sterilis), за да разработят интелигентната обвивка, или екзоскелет. Изследването е описано подробно в научното списание Advanced Materials.
Всяко семе от това растение е затворено в черупка с „четина” и две големи „пипала”. Върху почвата, под влияние на промените във влажността, пипалата започват да се въртят и насочват семето в най-близката пукнатина в земята. Четките не позволяват на семето да се изплъзне обратно, а непрекъснатото въртене на пипалата избутва зърното все по-дълбоко, осигурявайки му най-удобните условия за покълване.
Учените са нарекли разработката си HybriBot. Черупката и жилките са изработени от естествени материали и са напълно биоразградими в почвата. Обвивката на семето се прави от брашно и вода (тесто). След като изсъхне, капсулата е покрита с етилцелулоза, която представлява неразтворим във вода, екологично чист биополимер, често използван за контролирано торене на почвата.
По време на експериментите учените са използвали истински „пипала” от див овес. Власинките на капсулата също са естествени. Един такъв бот тежи 60 мг, или около три пъти повече от типично зърно от див овес.
По време на тестването ботовете са приложени успешно за доставяне в почвата на семена от растения като домати и цикория. Използвана е различна почва – за стайни растения, глина и пясък.
Учените се надяват, че в бъдеще тази технология ще намери приложение в селското и горското стопанство. Въпреки че първоначално изглежда прекалено сложна, с масовото производство цената на посадъчния материал ще падне. В по-далечна перспектива, технологията може да помогне за засяване на повърхностите на други планети, например Марс.