Зачестяващите „ветрови засушавания“ принуждават ВЕИ сектора да преосмисля ветроенергийните проекти (снимка: CC0 Public Domain)
Изменението на климата най-вероятно ще промени глобалните модели на движение на въздушните маси, т.е. на ветровете – поставяйки значителни предизвикателства както за производителите на вятърна енергия, така и за застрахователите.
„Очаква се интензивността на бурите да се увеличawa, като по-силните пориви и по-честите удари на мълнии представляват риск за инфраструктурата на вятърните турбини,“ предупреди Шилпа Галхот, специалист по застрахователни изследвания в Swiss Re – глобална презастрахователна компания, направила прогнозата за заплахите за ветроенергийната индустрия. Производителите и техните застрахователи ще трябва да следят отблизо тенденциите на промяна на метеорологичните модели.
Тревожна перспектива
Вятърната енергия в момента възлиза на около 1 терават от гледна точка на глобален капацитет – приблизително еквивалентен на годишното потребление на електроенергия в Нидерландия. Прогнозите показват, че този капацитет ще се удвои до 2030 г.
Вятърната енергия вече е съществен компонент от енергийните миксове на много региони. Към 2023 г. ЕС добива 18% от електричеството си от ветрогенератори.
На фона на нарастващата важност на вятърната енергия перспективата за промяна на поведението на ветровете е притеснителна. Освен това по-високите температури и променливите модели на вятъра могат да намалят ефективността и продължителността на живота на турбините, което води до увеличено време на престой и оперативни предизвикателства.
Скорошни случаи на „ветрови засушавания“, като тези, наблюдавани в Северозападна Европа в края на 2021 г. и зимата на 2022 г., подчертават уязвимостта на вятърната енергия към климатичните промени. „През декември 2022 г. цената на електроенергията в Обединеното кралство се повиши до рекордно високо ниво, което се дължеше на спада на вятърната енергия и покачването на цените на природния газ,“ каза Галхот.
Тези ветрови засушавания водят до значително намаляване на производството на вятърна енергия. Съответно те налагат по-голяма зависимост от други енергийни източници. Гледайки напред, Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) прогнозира потенциален спад от 10% на глобалната средна скорост на вятъра до 2100 г., със значителни регионални различия.
Смекчаване на рисковете
За да смекчат тези рискове, производителите на вятърна енергия и застрахователите все повече се обръщат към решения за прехвърляне на риска, като например покритие за нестабилност на вятърните ресурси, базирано на индекси. Подобни финансови инструменти помагат за защита на инвеститорите и заинтересованите страни от несигурността, свързана с променящите се ветрови модели и климатичните въздействия.
Освен заради промените в скоростта на вятъра, устойчивостта на вятърните турбини на тежки метеорологични явления остава болезнен въпрос и заради циклоните с „тропически“ характер циклони и ударите от мълнии.
Въпреки че „вятърните паркове са доказали своята устойчивост при справяне с бури“, събития като тайфуните „Джеби“ и „Симарон“ в Япония през 2018 г., които доведоха до значителни щети, подчертават необходимостта от стабилни стратегии за управление на риска, каза Галхот.
Нарастващата честота и интензивност на подобни събития, съчетани с прогнозите за покачване на морското равнище и променящите се метеорологични модели, засилват значението на проактивното планиране и адаптиране в сектора на вятърната енергия.
Докато ветроенергийният бранш продължава да се разраства в глобален мащаб, производителите и застрахователите трябва да наблюдават отблизо тенденциите в климатичните изменения и да се адаптират към променящите се модели.
Това включва повишаване на устойчивостта на инфраструктурата, актуализиране на стратегиие за намаляване на рисковете и проучване на иновативни финансови инструменти за защита на инвестициите в условията на променящ се климатичен пейзаж.