Първата плаваща ветроенергийна “стена” със 117 генертора би трябвало да заработи към 2027 г.
(снимка: WindCatching)
Футуристичен проект за плаваща ветроенергийна „стена“ с общо 117 ротора направи още една крака към практическа реализация, като получи сертификат за принципно одобрение. 40-мегаватовата система би трябвало да види бял свят през 2027 г.
Норвежката компания Wind Catching Systems спечели ценен сертификат от световната агенция за класификация DNV. „Горди сме да обявим, че нашият 40-мегаватов проект Windcatcher получи принципно одобрение от DNV! Това бележи важен крайъгълен камък към комерсиалния доемонстрационен проект, планиран за бреговете на Йойгарден в Норвегия“, обяви фирмата.
Wind Catching Systems разработва проект за плаващ офшорен вятърен генератор, който може да произвежда възобновяема енергия чрез „стена“ от ветроенергийни витла. Наречена Windcatcher, структурата включва 117 ротора, подредени вертикално в рамките на 300-метрова рамка. Конструкцията ще е висока колкото Айфеловата кула.
Според компанията, един Windcatcher може да произведе толкова енергия, колкото пет от най-мощните съществуващи плаващи турбини, като същевременно намали наполовина цената на енергията.
Дръзка идея
Wind Catching Systems обяви дръзката си идея през 2021 г. Тя си постави за цел да разположи първата работеща структура в рамките на три години.
„Нашата цел е да дадем възможност на офшорните вятърни оператори и разработчиците да произвеждат електроенергия на цена, която се конкурира с други енергийни източници, без субсидии“, каза тогава главният изпълнителен директор на Wind Catching Systems Оле Хегхайм.
През юни 2022 г. автомобилният гигант General Motors подкрепи Wind Catching Systems. Подразделението за рисков капитал GM Ventures приготви 10 милиона долара, за да подпомогне финансирането на разработването и комерсиализацията на технологията.
Автомобилният гигант обеща да подпомага Wind Catching Systems с технологичното развитие, изпълнението на проекти и др. По това време Wind Catching Systems обяви, че има за цел да инсталира комерсиална система до 2027 г.
Сега проектът се сдоби с т.нар. принципно одобрение от DNV. Целта на подобен одит е да извърши техническа оценка от трета страна, за да определи дали има концептуални пречки или аспекти на несъответствие с правилата, които се нуждаят от подобрение. Успешният одит за потвърждава вероятността проектът да отговаря на приложимите критерии за бъдеща класификация като ветроенергийна система.
По-малки ротори, повече добив
За разлика от турбините, които биват поставени на фиксирани основи в плитки води, плаващите турбини могат да използват енергия от по-силните ветрове, които се появяват над дълбокото открито море. Но заради огромните витла с дължина до 115 метра, тези плаващи турбини обикновено работят най-добре при скорост на вятъра от около 11 метра в секунда.
Wind Catching Systems се надява да направи плаващите вятърни паркове по-ефективни, като разчита на по-голям брой по-малки турбини с 15-метрови витла. Те могат да извършват повече обороти в минута и да използват по-силни ветрове – до 17 до 18 метра в секунда, генерирайки повече енергия.
„При 11 метра в секунда вятърът има енергия от около 350 вата на квадратен метър“, обясни Хегхайм. „А при 17 метра в секунда вятърът носи енергия от 13 000 вата на квадратен метър. Така че ние използваме експоненциалната мощност на вятъра“.
В Windcatcher 117 от тези по-малки турбини ще бъдат поставени в стоманена рамка и монтирани като платно на полу-потопена лодка-тримаран. Платното ще бъде фиксирано към въртяща се кула, позволяваща му да се върти по посока на вятъра.
Поставяйки турбините в непосредствена близост, Windcatcher може да приложи мултироторния ефект, при който турбуленцията, създадена от една турбина, може да бъде използвана от околните, като се увеличи максимално количеството енергия, което те могат да генерират. „Десет турбини в мрежа ще произведат повече от сумата от десет отделни турбини“, обясни Хегхайм.
Намалени разходи за монтаж и поддръжка
При идеални условия ветроенергийната инсталация може да произвежда до 400 гигаватчаса енергия годишно – в сравнение с 80 гигаватчаса, генерирани от отделни плаващи турбини от най-мощния тип.
Комбинирайки лесно достъпна, готова технология и подреждане на множество ротори върху една платформа, Windcatcher ще струва по-малко от отделните плаващи турбини със същия капацитет. Същевременно би трябвало да има по-дълъг живот, което в крайна сметка ще намали цената на енергията за потребителите.
Самият монтаж е по-лесен. „Можем да конструираме нашите Windcatchers близо до брега и след това да ги изтеглим до мястото на работа, докато за конвенционалните вятърни турбини често трябва да разполагате със специализирани кораби, които да извършват монтажа в морето,“ казват създателите на иновативната технология.
Устройствата са проектирани за живот от 50 години, в сравнение с 20-те години на традиционната турбина, докато интегрираната елеваторна система в платното позволява отделни ротори да бъдат заменени без необходимост от външен кран.