ЕС трябва да изгради електропреносна “супермрежа”, за да посрещне нарастването с 350% на консумацията на електроенергия, което се очаква до 2030 г. (снимка: CC0 Public Domain)
Захранването на електроенергийната мрежа с възобновяеми източници осигурява енергия без въглерод, но е парадоксално, че най-бързо движещият се продукт в света – електричеството – не се движи свободно от държава в държава в рамките на ЕС. И ето, че Брюксел смята да промени това – чрез изграждане на електропреносна „супермрежа“.
„Супер“ се отнася до мрежата, която ще е общоевропейска, за разлика от сегашните национални мрежи, които в момента отговарят за разпределението на тока из ЕС. Досега електромрежите се смятаха за национални инфраструктури. Нямаше нужда планьорите да мислят отвъд държавните граници, за проектите отговаряха само национални дружества и регулатори.
Преди месец министрите на енергетиката на страните от ЕС отбелязаха края на белгийското председателство на Евросъвета с плана за електрическа „супермрежа“ на ЕС. С този мега-проект те се надяват да улеснят по-дългосрочното и по-трансгранично планиране.
Супермрежа в дневния ред
Очаква се електромрежите да заемат челно място в политическия дневен ред в Брюксел, тъй като предвижданията са до 2030 г. консумацията на електроенергия да нарасне с 350% с декарбонизацията на ЕС. Именно в тази времева рамка Европейската комисия вижда необходимост от 600 милиарда евро инвестиции в новата генерация електромрежи.
По-дълбоката интеграция на европейските електрически мрежи може да намали потреблението на горива с 21% до 2030 г. и значително да стабилизира цените на електроенергията, според брюкселския мозъчен тръст Bruegel. Би трябвало „супермрежата“ да играе съществена роля, за да може ЕС да стане по-устойчив.
Повечето от работата по постигането на заложената цел зависи от планирането. За да улеснят напредъка към „супермрежата“, министрите на ЕС потвърдиха своя ангажимент за „дългосрочно, координирано планиране на инфраструктурата на електроенергийната мрежа на европейско ниво“, особено с оглед на претоварването на мрежата.
От новата Европейска комисия ще се очаква да насърчава и „да укрепи още повече регионалния подход към планирането на електроенергийната инфраструктура и да го комбинира с подход в целия ЕС“.
За да обслужват по-добре бъдещото търсене и да избегнат недостиг на предлагане, министрите също така подчертаха необходимостта от изпреварващи инвестиции – по-рисков, но по-бърз начин за изграждане на инфраструктура, която не е необходима веднага.
Колко пари ще трябват?
Въпреки че Комисията е посочила известни цифри за нуждите от инвестиции в мрежата, никоя институция все още не е казала колко голяма е разликата между текущо планираните инвестиции и реалните общи нужди.
Комисията трябва да направи изчисление, с което страните от ЕС да са съгласни, като министрите говорят за „действителни инвестиционни нужди във връзка с електрическите мрежи в сравнение със средствата, предназначени за тях“.
Индустриалистите от ЕС предвиждат инвестиционен обем от 800 милиарда евро до 2030 г. Това е осезаемо повече от сегашната прогноза на ЕК. Освен това енергийният мозъчен тръст Ember установи, че електроенергийните планове на повече от 10 страни от ЕС не отчитат скорошния ръст на възобновяемите енергийни източници, което може да изкриви цифрите.
Така или иначе Европейската инвестиционна банка е призована да „укрепи финансирането и инициативите за намаляване на риска“ за инвестиции в мрежи в бъдеще.
Технологични предизвикателства
„Супермрежата“, която ЕС предвижда, следва да работи в хармония с националните мрежи, които вече са налице, като използва нова кабелна преносна система, базирана на свръхпроводимост – явление, при което определени материали губят цялото си електрическо съпротивление под критична температура. Тези свръхпроводящи материали се изработват от редкоземни метали като итрий и гадолиний.
Количеството материал, използван в свръхпроводящите проводници, е малко в сравнение с традиционните медни проводници. Един тон окабеляване на базата на итрий провежда електричество колко 30 000 тона медно окабеляване. Тъй като свръхпроводниците имат нулево съпротивление, не се налага да работят под високо напрежение.
Свръхпроводящи кабели вече се използват в Германия (а също в САЩ и Южна Корея), но на разстояния до 5 километра. Има нужда от проектиране, прототипиране и производство на кабели, способни да пренасят електричество на разстояние от стотици километри, като същевременно се поддържат хладни.
Добре конструираната „супермрежа“ следва да се състои от поредица от възлови точки, свързани чрез такива свръхпроводящи кабели. Тези възлови точки се наричат супервъзли. Всеки възел трябва да е проектиран по такъв начин, че ако се яви повреда по дадено преносно трасе, да съществува алтернативен път за придвижване на електричеството до местоназначението му.
Интегриране на повече ВЕИ
Ако проектът се случи, ще се реши едно от „тесните места“ във ВЕИ революцията в Европа. Някои европейски държави нямат достатъчно възобновяеми ресурси, за да декарбонизират своите икономики. Други имат огромни потенциални ресурси, но понастоящем няма начин голямо количество възобновяемо електричество да се прати там, където има нужда от него.
Така например, генерираното от вятъра и слънчевата енергия електричество от отдалечени райони в края на континента не може да стигне до онези страни, които са в централната част. С реализацията на проекта за супермрежа този проблем може да бъде решен.