Изборите в САЩ и влиянието им върху българския и европейския бизнес

Независимо от това кой ще спечели президентските избори в САЩ, европейските компании ще останат в неблагоприятна позиция (снимка: CC0 Public Domain)

С наближаването на президентските избори в САЩ възникват все повече въпроси относно това как търговските политики при евентуално управление на Камала Харис могат да променят глобалната търговия. Анализ на iBanFirst разглежда как тези промени ще повлияят на българските и европейските компании, занимаващи се с международна търговия.

Независимо от това дали президентските избори ще спечели Тръмп или Харис, американският протекционизъм няма да отслабне. За българските и европейските компании това означава продължаващи предизвикателства, свързани с достъпа до американските пазари.

Докато демократите прилагат „по-мек” протекционизъм, като избягват тарифните бариери и залагат на високи стандарти за навлизане, европейските компании остават в неблагоприятна позиция спрямо местните американски конкуренти, особено на фона на мащабни субсидии като тези по IRA и CHIPS Act, които директно подкрепят реиндустриализацията на САЩ.

Не е тайна, че ако Доналд Тръмп спечели, той ще продължи протекционистките политики, които прилага от 2017 г. насам. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че победа на Камала Харис ще означава промяна на хода по темата. Реалността е, че и двете основни партии в американския политически пейзаж са съгласни с принципа на протекционизма, но се различават по въпроса как да го прилагат.

“Дори средствата за прилагане на протекционизма да се различават при републиканците и демократите, резултатът е един и същ: американският протекционизъм има светло бъдеще пред себе си”, казва Деян Тодоров (снимка: iBanFisrt)

Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, обясни как администрация на Харис ще се отрази на европейските и българските компании в сферата на търговията:

“Администрацията на Байдън не отмени протекционистките мерки срещу Китай, които бяха въведени при администрацията на Тръмп. Нещо повече, тя ги засили. Понастоящем около една трета от държавите в света са обект на протекционистки мерки и икономически санкции от страна на Съединените щати. Сред държавите с ниски доходи те всъщност достигат до 60% – рекордно ниво. Важно е да се спомене, че това се случи при администрацията на демократите, а не при републиканците.

Официално Харис се застъпва за балансирана свободна търговия. По време на своето вицепрезидентство тя многократно подчертаваше близките си отношения с генералния директор на Световната търговска организация (СТО) и желанието си да работи с институцията. По ирония на съдбата, САЩ блокират назначаването на съдии в органа за уреждане на спорове към СТО, който следи за спазването на правилата за свободна търговия. По този начин те възпрепятстват правилното функциониране на СТО.

Ако бъде избрана, каква ще бъде политиката на Камала Харис в областта на свободната търговия? Дори средствата за прилагане на протекционизма да се различават при републиканците и демократите, резултатът е един и същ: американският протекционизъм има светло бъдеще пред себе си.

“Мек” протекционизъм

Демократите не използват често тарифни бариери. Според нашите оценки, целевите увеличения на митата, предложени от кандидата Джо Байдън (25% за автомобилни батерии, 100% за електромобили, 50% за полупроводници, 25% за медицински ръкавици и т.н.), които Харис впоследствие прие в икономическата си програма, ще имат незначително въздействие върху БВП на Китай. За разлика от това, предложеното от Тръмп увеличение на митата с 60% може да намали БВП на Китай с 1,4%. Това е нещо огромно и опустошително от икономическа гледна точка. Това обаче не означава, че демократите са по-малко категорични или не желаят да предприемат мерки срещу Китай. Те просто са по-изкусни в това отношение.

Протекционизмът, който демократите прилагат, се основава на високи бариери за навлизане на чуждестранни компании, желаещи да получат достъп до публичните пазари на САЩ. Този подход силно санкционира европейските предприятия и е съчетан с екстремни субсидии за политики за реиндустриализация като IRA (енергиен преход и подкрепа за компании, изправени пред инфлация) и CHIPS Act (полупроводници). Понякога те финансират до 100 % от преместването на дейности в САЩ, като създават нови работни места в производството, но задълбочават публичния дефицит до почти 5% от БВП.

Според правилата на СТО, това се счита за нелоялна конкуренция. Точно това прави Китай, например.

В същото време европейският подход е напълно различен. Плановете за възстановяване и реиндустриализация се провалят на Стария континент, защото европейците се поддават на различни лобистки усилия и в крайна сметка финансират широк кръг от сектори, докато би трябвало да се съсредоточат върху един или два стратегически сектора, които стимулират иновациите и производителността.

Друг недостатък е, че финансирането се отпуска поетапно в продължение на няколко години, като по пътя към него има значителна бюрокрация, а публичният сектор всъщност предоставя много малко средства. Европейските планове за реиндустриализация и конкурентоспособност, като например „Следващото поколение ЕС”, стартиран след Covid, или планът „Юнкер” през 2015 г., се провалят поради прекомерния ефект на лоста. Когато публичният сектор инвестира едно евро, той очаква от частния сектор да инвестира седем до десет евро. Но това не се случва в реалния живот.

Какви ще бъдат последиците за европейските и българските компании?

За европейските и българските компании администрацията на Харис не би била по-добра новина от администрацията на Тръмп. Всъщност може да се твърди, че транзакционният подход на Тръмп е по-лесен за управление. Той заплашва с мита, за да изтръгне икономически отстъпки. Предимството на този подход е, че е опростен. Ето защо китайските власти се чувстват комфортно с перспективата за още едно президентство на Тръмп.

При администрацията на Харис Европа все още официално ще бъде привилегирован партньор. В действителност обаче въведените от Байдън политики на субсидиране на заетостта и енергетиката ще продължат, ускорявайки деиндустриализацията на Европа – през последните месеци закриването на фабрики се увеличава. Много европейски компании няма да имат друг избор, освен да преместят дейността си отвъд Атлантическия океан, за да оцелеят, както вече се случва във вятърния и слънчевия сектор.

Възможността за завръщане на Тръмп предизвика безпокойство в Европа, служейки като сигнал за събуждане. С неговото председателство през 2016 г. европейците осъзнаха, че трябва да намалят стратегическата си зависимост от Съединените щати. Опасенията са, че ако Харис бъде избрана, тази инерция ще се изпари: Европейците все още наивно вярват, че демократите са по-отзивчиви към европейските интереси, отколкото републиканците. Това е невярно. И за двете партии Америка е на първо място”.

Коментар