Централизираният модел на държавните ИТ поръчки изглежда не среща подкрепа от участниците на пазара (снимка: CC0 Public Domain)
ИТ бизнесът не одобрява проекта на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии”, стана ясно на среща-дискусия, организирана от НПО „Демократичен център” с експерти от сектора, на която бяха обсъдени възможните негативни последствия за бизнеса и обществото като цяло.
В събитието участваха организации като БАИТ, ИКТ Клъстър, представители на големи български и международни компании и дистрибутори, както и народни представители от Комисията за електронно управление. За участие беше поканено и Министерство на електронното управление като вносител, но от там не изпратиха свои представители, уточниха от “Демократичен център”.
Проектът, публикуван за обществено обсъждане непосредствено преди изборите, предвижда централизиране на всички ИТ поръчки в държавната администрация под един орган. Браншовите организации и компании се обединиха около мнението, че подобна централизирана структура ще ограничи конкуренцията, ще създаде монополни условия и ще застраши малките и средни предприятия в сектора.
Същевременно такава централизация увеличава риска от корупционни практики, поради ограничаването на пазара и създаването на привилегировани доставчици.
Ето и основните притеснения и аргументи на ИТ сектора:
Забавяне на иновациите и влошаване на услугите – Централизираният модел предполага ограничен избор на технологии и дългосрочни договори, които не отразяват динамичността на сектора и нуждите на администрацията.
Монополизиране на пазара и убиване на малкия и среден бизнес – По-големите компании ще доминират в централизираните поръчки, което ще принуди малките доставчици да се оттеглят от пазара, особено на регионално ниво, и ще повиши цените на ИТ продуктите и услугите в дългосрочен план.
Липса на прозрачност и по-висок корупционен риск – Възможността за централизиране на всички ИТ поръчки без адекватен контрол ще доведе до непрозрачност и липса на отчетност.
Дългосрочно по-скъпи цени – Заключването към няколко доставчика ще повиши както цените, така и разходите за поддръжка спрямо алтернативни такива, като дългосрочно цените ще са по-високи и няма да се реализира икономия от мащаба за отделните администрации.
Концентрация на влияние в един орган – Министерство на електронното управление ще съвместява различни роли, които пряко влияят върху развитието на ИКТ сектора. Това категорично противоречи на насоките на ОИСР, които изискват да има ясно разграничение между функциите на държавата по отношение на собствеността и други функции на държавата, които могат да повлияят на пазарните условия, особено по отношение на регулирането на пазара и разработването на политики. Това, освен до изкривяване на пазара и конфликт на интереси, води и реален риск пред пълноправното членство на България в ОИСР.
НПО “Демократичен център” призова държавата да насърчава децентрализирани и гъвкави решения, които да стимулират конкуренцията и иновациите, вместо да ограничава пазара.
България може да почерпи опит от добрите европейски практики, които включват създаване на отворени платформи и маркетплейси за обществени поръчки, насочени към улесняване на малките и средни предприятия.
“Призоваваме за прозрачен диалог и включване на всички заинтересовани страни в изработването на политики, които ще доведат до реална и устойчива дигитализация на българската държава”, заключиха от неправителствената организация.