Напоследък все по-често се коментира състоянието на софтуерната индустрия. Има крайни мнения, че програмистите стават излишни, заради навлизането на изкуствения интелект. Това, разбира се, е много спорна оценка на ситуацията в бранша, но са налице отчетливи тенденции на спад в търсенето на софтуерни разработчици, поради кризисни процеси в икономиката. Като резултат от това част от наетите висококвалифицирани кадри реално нямат работа, но компаниите не рискуват да се разделят с тях.
Оказва се, че почти 10% от разработчиците в ИТ гигантите се водят на щат и получават заплата, но не допринасят за компанията. Много програмисти решават минимални проблеми. Големите ИТ компании губят сумарно стотици милиарди долари от тях на годишна база, вероятно от това губят и по-малките фирми.
„Призрачни инженери”
Специалисти от Станфордския университет (САЩ) направиха проучване и установиха, че почти всеки десети програмист в големите ИТ компании е безполезен както за екипа, така и за самата компания. 9,5% от разработчиците „излежават присъда” като идват на работа, но не работят – просто се преструват, че го правят.
За да не бъдат уволнени, те изпълняват минималния брой задачи. Един от авторите на изследването, Егор Денисов-Бланш, нарича такива програмисти „призрачни инженери”.
Изследователите стигат до тези изводи след мащабно проучване. Те са анализирали работата на повече от 50 хиляди софтуерни инженери, работещи в неколкостотин компании. Освен това са разработили високоспециализиран математически модел за количествено определяне на работата на програмистите.
Моделът анализира код от частни Git хранилища, представяйки се за група от 10 експерти. Всяка промяна, предложена от програмистите на конкретен продукт, е оценена спрямо цял списък от параметри.
Разочароващи заключения
След анализа на резултатите, изследователите установяват, че от общия брой софтуерни инженери, които предпочитат да работят дистанционно, 14% почти не участват в разработването на продукти, а само имитират активна дейност. Това е над два пъти повече от броя на програмистите, работещи в офис – около 6% от тях са „призрачни инженери”. Такива има и сред привържениците на хибридния работен график – те са 9%.
Учените са използвали различни методи на изследване, преди да направят окончателни заключения. По-специално, те са следили броя на ангажиментите, предложени от разработчиците. Според тях, този метод не може да се нарече много точен, но ясно разкрива огромния брой “безделници” сред програмистите.
Установено е, че повече от половината разработчици (около 58%) предлагат не повече от три ангажимента на месец. Останалите 42% на пръв поглед са по-производителни, но при внимателно вглеждане се разбира, че това са фиктивни ангажименти. Тяхната работа често включва редактиране буквално на един знак на ред.
Колко биха спестили корпорациите
Говорейки за проучването, Егор Денисов-Бланш предлага да се изчисли размерът на годишните спестявания, които голяма компания може да очаква, ако уволни всички свои „призрачни инженери”. При изчисленията е взето предвид, че в момента в тази категория попадат около 9,5% от софтуерните инженери в корпорациите.
Например за IBM, която разполага със 180 хиляди програмисти, може да се предположи, че около 17,1 хиляди от тях на теория са безполезни за компанията. Уволнението им ще намали годишните разходи на компанията с близо 2,6 милиарда долара. Спестяванията на Microsoft биха били около 1,6 милиарда долара годишно, а на Oracle – приблизително 1,43 милиарда долара.
Рейтингът включва 12-те най-големи ИТ компании в света. Ако добавите парите, които те спестяват, към чистата печалба и не вземете предвид допълнителните разходи, тогава въздействието върху пазарната капитализация на 12-те компании, ако уволнят непродуктивните и безполезни инженери, ще възлезе на общо 465 милиарда долара.
В този случай компаниите няма да загубят абсолютно нищо и общата производителност на останалите им програмисти няма да намалее.
Освен това Егор Денисов-Бланш екстраполира тези изчисления към целия свят и установява, че годишните загуби от „призрачни инженери” възлизат на 90 милиарда долара. Той изхожда от факта, че в света има около 28 милиона програмисти, от които 6,5%, или 1,8 милиона, не правят почти нищо на работа.
Освен това, според Денисов-Бланш, средната годишна заплата на програмист е 50 хиляди долара. Той умножава тази сума по 1,8 милиона и получава същите 90 милиарда долара.
Лудост, безумие…
Егор Денисов-Бланш нарича лудост, безумие, факта, че в съвременния свят почти 10% от програмистите получават заплата за почти нищо. Според него, това несправедливо натоварва екипите, пилее ресурсите на компанията, блокира работни места за други и ограничава напредъка на човечеството.
В публикацията си той споменава потребител Deedy в социална мрежа X, който дава цял списък с големи компании, чиито програмисти правят средно по две промени на месец годишно. Сред тях са световноизвестните Adobe, Autodesk, Cisco, Citrix, IBM, SAP, VMware и много други.
Тези специалисти предпочитат да не контактуват със своите началници или колеги, като избягват имейли и виртуални средства. В същото време те работят от вкъщи по-малко от пет часа на ден и печелят стотици хиляди долари годишно.
Логичното предположение на мнозина, че такива програмисти не пишат код, а го генерират с помощта на изкуствен интелект, е оборено от Deedy. Според него, тези разработчици са станали толкова спокойни, че нямат ни най-малка представа за възможностите на съвременните невронни мрежи.
А в момента е така с всякакви майстори . Ниско качество и висока цена. Молете се програмистите да си запазят работите, защото ако трябва да се преквалифицират и да са плочкаджии, ще станат, и ще вдигнат качеството на услугата и ще свалят цената. А пишман майсторите ще реват че са им взели хляба, само че те програмисти не могат да станат.
Хората дето завиждат и искат да са безработни програмистите – са такива дето стриктно спазват принципа – аз не искам на мен да ми е добре, искам на вуте да му е зле. Само че освен папагалски да повтарят фрази, и да завиждат, не се замислят по – дълбоко, че дори да останат хора програмисти без работа, те ще се преквалифицират, щото имат акъла, примерно да сглобяват мебели или да редят плочки. И не само ще го могат, но ще го могат и добре. И на пазарния принцип цената на услугата ще падне, защото ще има повече предлагане, например на плопкаджии. Само че програмиста като стане плопкаджия, ще го прави читаво. А баш майстора дето сега взима скъпо и работи некачествено, тогава ще реве защото са спрели да го търсят. Така че недейте много зна, и не пожелавайте хората да остават без работа.
Иначе конкретно по статията — такива анализи не знам кому да нужни . Както в друг коментар е писано – яко трябва хр или мениджъри да се съкращават, там процента ще е доста по – голям. И в крайна сметка тия пари дето се плащат на хората – ми това са пари дето въртят икономиката? Тия хора после пазаруват и ги връщат обратно, а , и другото, програмистите всички са на светло, за разлика от майстори, шофьори и всичко друго, така че, пак с папагалските приказки – не осъзнавате че то може да е сейвинг за компания х, но тя от тоя сейвинг, ще спести и да внесе осигуровки, които в социалните държави ( в частност България) ви плащат прегледите в болниците, пенсиите и тн.
мога да продължа по темата, ама едва ли ще накарам някого да размисли повече и да спре да си храни илюзиите…
Не е само майсторлък
Всичко е до пазарлък…
Куцо , кьораво и сакато програмист стана щото “лев има в тая работа” . Напълни се със скрипткидс дет драскат в шела и се мислят за аватари . И понеже мениджмънта е същата плява и не могат да разделят читавите от другите и ….. “призрачни били” 🤣🤣
Методът на оценка е сбъркан. Брои се количеството а не качеството, без да се взема предвид особенността на задачите. Ако са стриктно кодери и се очаква само да кодят нещо, което някой друг го е измислил и премислил е ок.
Както някой по-горе е писал, може да е една или две промени на месец но трябва акъл и знания за да знаеш къде да пипнеш. При проблем с голям клиент например, тия дето “много” кодят/се трудят обикновеено не са тези, които се пращат да решават проблема.
Проучването сред 50 хил. софтуерни инженери разкрива тревожна тенденция, много от тях са на платена дрямка 🙂 Липсата на ясни цели и ефективен контрол позволява на някои служители да се укриват зад екраните на компютрите и в къщи.
За да се реши този проблем според мен, е необходимо да се засилят системите за управление на качеството. Това включва въвеждането на прозрачни критерии за оценка на работата, редовни прегледи на изпълнението на задачите и строги механизми за отчетност. Чрез използването на инструменти като Key Performance Indicators (KPIs) и редовни отчети за напредъка по реални, а не измислени критерии, компаниите могат да идентифицират служителите, които не се справят със задачите си. Когато служителите виждат ясна връзка между своите усилия и успеха в проекти, те са по-склонни да дават най-доброто от себе си.
Проблемът с ниската производителност е сериозен и изисква комплексен подход. Чрез засилване на системите за управление на качеството, инвестиране в развитието на служителите и изграждане на силна корпоративна култура, все неща далеч от нашата балканска народопсихология 😉
Хей голямо хейтене 🙂 Завист ли е, не знам. А хората, които казват, че земеделската работа е трудна … хайде малко по сериозно, била е трудна преди, сега даже нямат мотики земеделците.
Да има плява и мързели, както всяка една друга работа.
Много и тенденциозно е преувеличено. Тия софтуерни компании да не са от вчера.
Млади хора завършващи образованието се оказва че,не могат клечка да изделкат окото си да извадят,един чеп за зеле не могат да направят,на две магарета сено да разделят,на вързано куче хляб ме могат да дадат но за работа в офис стават Ето го проблема,
Тези хора не са само в софтуерните компании те са по всички офиси като администрацията на държавата ето. Там е работната ръка на българия
Заплата, без да работиш: CEO
На всички пунктиращи работа в подобни компании в България по една мотика и на полето да видят боб кон яде ли всички търсят работа в офис а кой ще свърши работата реално друг да му мисли
Ето го човека: “https://x.com/yegordb/status/1859290734257635439”
Абе първо като ‘уж’ се позовавате на ‘Егор Денисов-Бланш’ беше и на ‘Специалисти от Станфордския университет (САЩ) направиха проучване’ не беше лошо да сложите линк към въпросните твърдения, че малко ми звучи като фантастика написаното.
Второ, че от 15 години съм в бранша и 1 ден не са ми платили да си ‘почивам’ пък не знам.. Във всяка фирма/екип без значение дали е софтуерна или не винаги има 1-2 дето скатават работа, ама чак да им се плаща и да са ‘фантоми’ е меко като казано фантастично…
Може да променя 1 символ на ред, ама трябва акъл да знаеш къде и какво да промениш 😀
Днеска съм написал 30 реда код и съм ги качил в локалния gitlab. Време е за кафе и после да си ходим.
Първо, това не е проблем само на софтуерните компании.
Второ, при мениджърските позиции ситуацията е точно наопаки. 10% вършат работа, останалите 90% пилеят ресурси (в пъти повече от програмистите), намаляват продуктивността на екипите съществено и прочее.