Ограниченията на традиционните силициеви фотоволтаици подтикнаха Япония към производство на новото поколение перовскитни соларни системи (снимка: CC0 Public Domain)
Министерството на икономиката, търговията и промишлеността на Япония заяви, че планира да внедри около 20 GW нови фотоволтаични системи, базирани на перовскитна технология за соларни клетки, в срок до 2040 г.
Правителството възнамерява да подкрепи японските производители за производството на перовскитни соларни модули в близко бъдеще. Новото поколение панели могат да бъдат инсталирани на места, неподходящи за конвенционалните модули, поради тяхното ниско тегло и гъвкавост.
Перовскитните соларни клетки от години се сочат като носители на голям потенциал за висока производителност и ниски производствени разходи във фотоволтаичните технологии. Името „перовскит” идва от тяхната кристална структура. Характерният материал формира основния абсорбиращ слой – т. нар. „активен слой” – в слънчевата клетка.
В тази потенциално евтина технология тънкият слой перовскит абсорбира светлина, която възбужда електрони; когато тези възбудени електрони се извличат, те генерират електрическа енергия. Перовскитните клетки се наричат още и тънкослойни, защото изискват много по-тънки активни слоеве в сравнение с кристалния силиций.
„Ще работим заедно с публичния и частния сектор, за да създадем масово производство и да формираме търсене”, се казва изявлението на японското министерство. „Размишлявайки върху предишния опит със загуба на конкурентоспособност поради изтичане на технологии чрез човешки ресурси и производствено оборудване, ние ще се възползваме от характерните свойства на перовскитните соларни клетки, при което ноу-хауто, свързано с обработката на материалите и производствените процеси, определя конкурентоспособността”.
Министерството е изчислило, че слънчевите модули от перовскит могат да бъдат произведени на цена от 20 йени на ват през 2025 г., 14 йени на ват през 2030 г. и 10 йени на ват до 2040 г.
„Ние ще създадем благоприятен цикъл на намаляване на разходите и разширяване на търсенето в ранните етапи на въвеждане”, добави ведомството, отбелязвайки, че до 2030 г. следва да бъде постигнат производствен капацитет от гигаватов мащаб.