Механично съхранение на данни в пластмасов филм е потенциална алтернатива на настоящите технологии, с редица предимства (снимка: CC0 Public Domain)
Австралийски учени разработиха технология, която се възползва от древната идея за механично записване на данни, подобно на клинописното или перфокартово писане. В съвременната реализация, дело на екип от университета Флиндърс, записването и четенето се извършват с помощта на сонда на атомно-силов микроскоп, а кодирането се постига чрез различни дълбочини на сондата в направените отвори – така плътността на записа се увеличава четири пъти, в сравнение с плоския двоичен код.
При класическия двоичен запис върху перфокарта, твърд диск, CD или DVD диск се поставя или не съответна отметка (маркировка). Изследователите от Австралия са успели да направят отметки под формата на вдлъбнатини в специален пластмасов филм, но също така да разделят дълбочината на сондата в образувания жлеб, което добавя още две отметки към кодирането – една на дълбочина от 0,3-1,0 нм, а друга на дълбочина 1,5-2,5 нм.
В резултат на това учените са кодирали данни в троичната система от 0, 1 и 2, което означава запис в една и съща медийна област на четири пъти повече информация, отколкото в обичайния случай на двоично кодиране, според публикация за разработката в уебсайта на университета Флиндърс.
Като записваща среда учените са използвали евтин полимерен филм, състоящ се от сяра и химическо съединение, известно като дициклопентадиен. Фолиото е подбрано така, че да е подходящо за пробиване на отвори с различна дълбочина, да е евтино за производство и невзискателно към условията на използване.
Освен това свойствата на фолиото позволяват информацията да бъде изтрита чрез просто нагряване до 140 °C. В своите експерименти учените са извършили тази операция четири пъти и това не е влошило свойствата на материала. Накрая, записът се извършва при стайна температура, което гарантира ниска консумация на енергия.
„Това изследване разкрива потенциала за използване на прости възобновяеми полисулфиди в базирано на сонда механично съхранение на данни, което е потенциална алтернатива на настоящите технологии, но с по-ниска консумация на енергия, по-висока плътност и по-голяма устойчивост”, казват учените.