Населението на света все повече се концентрира в градовете. Някои от тях вече са огромни „мегаградове“ – термин, който следва да означава град с повече от 10 милиона жители. Можем да си представим Токио (население 37 милиона), Делхи (30 милиона) и Сао Пауло (20 милиона). Подобно струпване на хора създава нови предизвикателства, които доведоха до бързия възход на „умните градове“. Ето какво можем да очакваме от тенденцията през настоящата година.
Като цяло развитието на умните градове тази година ще е подвластно на генералните тенденции в технологичния свят. Технологиите за изкуствен интелект се развиват бързо. Те ще намерят място и в градската среда. Развиват се възобновяемите енергийни източници – и те ще намират все повече място в градската среда. Логично е, нали?
AI в градското планиране
Все по-често ще виждаме използването на изкуствен интелект (AI) за по-ефективно планиране и предоставяне на услуги на живеещите в градските райони. Това обхваща всеки аспект на AI, от алгоритми за машинно обучение, обработващи данни, за да се даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите, до прогнозно моделиране на инфраструктурни системи. Внедряванията ще са подчинени на стремежа за предоставяне на важните услуги и информация за гражданите в ежедневието им.
Справяне с недостига на вода
Глобалното градско население, изправено пред недостиг на вода, ще се удвои до 2050 г. Технологичните решения на това предизвикателство ще бъдат в центъра на градското планиране през следващите години. Мислите, че не ни касае? Всички ни касае!
Тенденцията ще включва използване на всички технологични средства: от сензори и датчици до прогнозни анализи за предвиждане на променливите нива на водните басейни и потреблението. Ще стане належащо въвеждането в употреба на усъвършенствани техники за рециклиране на води. По-интелигентното управление ще означава адаптиране на начина, по който водата се събира, съхранява и използва в условията на бързо нарастване на населението и променящ се климат.
Цифрова идентичност
Цифровото гражданство ще играе все по-важна роля в бъдещето на градския живот. На много места местните власти въвеждат планове за дигитална самоличност. промяната ще включва нови цифрови решения за предоставяне на услуги като кандидатстване за разрешителни, получаване на социални плащания и плащане на данъци.
Прилагането технологията вероятно ще варира значително в зависимост от културните фактори. Където и да живеят по света, гражданите ще трябва да бъдат все по-нащрек за опазването на поверителността и сигурността на данните.
Интелигентна транспортна инфраструктура
В интелигентния град през 2025 г. ежедневното пътуване се променя в посока внедряването на интегрирани системи, свързващи обществения транспорт с решения за микромобилност, инфраструктура за споделено пътуване и появата на автономен и полуавтономен транспорт.Ще рече човек – това нас не ни засяга, у нас вървим назад, София дори спря нощния транспорт. Е да, но вятърът на промяната полъхва и интелигентната инфраструктура за управление на трафика скоро ще стане абсолютна необходимост.
От решаващо значение ще е всички елементи на транспортната инфраструктура да бъдат свързани и синхронизирани, или – както понякога се казва – оркестрирани. Тогава ще придобием ново разбиране за това как навигираме из градовете. За градоначалниците остава да решат уравнението как да направят пътуванията на всички по-спокойни, по-безопасни и по-малко вредни за околната среда.
Градско планиране с мисъл за здравето
Ерата на технологиите за интелигентен град създава нови възможности за проектиране на градска среда по начини, които благоприятстват по-доброто физическо и психическо здраве на хората. Използването на този потенциал ще бъде друга ключова тенденция през 2025 г. Това ще включва използването на сензори и данни за наблюдение и откриване на замърсяване или нездравословни нива на шум и други подобни технологии за следене а пулса на големия град.
Цифрови близнаци в градски мащаб
Концепцията за дигитален близнак включва създаване на виртуални реплики, чрез които да се правят симулации, но симулации на база на живи данни от реалния свят. Това е много полезно за градското планиране и управлението на развитието. Дигиталният близнак може да моделира всичко – от прост обект или механична система до цяла екосистема или, както все по-често се случва, цял град. Проектите за дигитални близнаци от градски мащаб, които в момента са на ход, включват Сингапур, Хелзинки и Дъблин, но през 2025 г. е вероятно да видим експлозия на проекти от този вид.
Климатична устойчивост
Подготовката за все по-нестабилен и непредсказуем климат е основен фокус на технологичното градско планиране. В световен мащаб екстремните метеорологични явления ще стават по-чести и тежки. Справянето с това предизвикателство ще включва използване на технологии за подобряване на готовността и осигуряване на по-ефективна реакция при бедствия – както и възстановяване.
Инфраструктура за възобновяема енергия
Преминаването към устойчиви и възобновяеми енергийни източници ще бъде друга ключова тенденция през 2025 г. Интелигентните мрежи, включващи гъвкаво разпределение на ресурсите, управлявано от изкуствен интелект, несъмнено ще бъдат част от решението. Навлизането на възобновяемата енергия, както и преминаването към микро-мрежи и нови форми на съхранение на батерии, за да се подобри надеждността и последователността на доставките, също ще бъдат съществена част от умните градове тази година.