(снимка: CC0 Public Domain)
Инфраструктурата на центровете за данни стои в основата на революцията „генеративен AI” (GenAI), тъй като енергоемките алгоритми зад платформи като ChatGPT разчитат на огромни хардуерни и енергийни ресурси. Инвестициите в центрове за данни се очаква да нараснат през 2025 г., като облачните доставчици ще отделят значителни финансови ресурси за разширяване на съоръженията за поддръжка на услуги и приложения, управлявани от изкуствен интелект, според нов доклад на анализаторската компания GlobalData.
През 2025 г. доставчиците на колокация като Equinix, Vantage, NTT, Digital Realty и Vertiv ще продължат да растат, водени от търсенето на AI услуги от клиенти в много индустрии, сочи докладът „2025 Enterprise Predictions: Data Center”. Очаква се тези компании да разширят своите недвижими имоти на все по-трудните за намиране места за центрове за данни, възползвайки се от икономиите от мащаба на дейността си.
„Предприятията ще продължат да прибягват до доставчици на колокация, за да внедрят [при тях] своята AI инфраструктура, вместо да изграждат собствени съоръжения. Това облекчава сложността, свързана с внедряването и управлението на работни натоварвания, управлявани от AI, в мащаб и [позволява на предприятията да] възлагат на външни изпълнители всички задължения, свързани с поддръжката на центровете за данни”, коментира Беатрис Вале, старши анализатор за корпоративни технологии и услуги в GlobalData.
Съоръженията за колокация предоставят на предприятията не само захранване и охлаждане, но и безопасно място за тяхното оборудване; те също така свързват техните системи с редица доставчици на телекомуникационни и мрежови услуги на по-ниска цена. Предприятията търсят центрове за данни не само за нуждите на AI, но и за пренасяне на работни натоварвания, които вече не са икономични, от публичния облак в техния собствен частен облак, хостван в „колокаторите”, сочи докладът.
Докато повечето организации продължават да мигрират работни натоварвания към облака, за да се възползват от инициативите за цифрова трансформация и модернизация на приложенията, става ясно също, че някои работни натоварвания не са подходящи за внедряване на облачни изчисления.
„Казано просто: някои критични работни натоварвания в специфични индустрии не са предназначени за облака. Индустриите, управляващи особено чувствителни данни, като финанси, здравеопазване, науки за живота и някои правителствени сектори, са изправени пред толкова голяма сложност, че не си струва труда [да се пренесат в облака]. Освен това някои географски региони имат по-строги регулации и съответствие, което създава необходимост от суверенитет на данните”, отбелязва Бале.
Локалните съоръжения ще продължат да предлагат определени предимства, като по-голяма сигурност, контрол, интеграция със съществуващи ИТ системи и по-ниска латентност за приложения, изискващи бърз достъп до данни. В допълнение, финансови съображения като непредсказуеми такси означават, че локалните инсталации ще останат устойчиви занапред.
„Освен това ще има анекдотични, но последователни доказателства, че предимствата, споменати по-горе, ще накарат някои организации, обикновено големи предприятия със специфични приложения, да върнат работните си натоварвания от публичния облак обратно в частна облачна среда”, заключава Вале.
