Домакинствата от цял свят все повече се интересуват как да сготвят храната си само с фотоелектрична енергия (снимка: CC0 Public Domain)
Глобалният интерес към използването на фотоелектрични технологии за приготвяне на храна е достигнал своя пик през 2022-2023 година. С течение на времето той се е променил, като се е насочил към по-прагматичната част от въпроса как да си готвим храна със слънчево електричество.
Изследователска група, ръководена от академици от Университета за наука и технологии „Kwame Nkrumah“ в Гана, е анализирала развитието на технологиите за готвене с фотоелектрична енергия през последните двадесет години. Чрез систематичен преглед и библиометричен анализ те са установили нововъзникващи тенденции в областта.
„Този вид готвене използва електрически печки, индукционни котлони или други електроуреди за готвене с електричество, добито от слънцето. Този подход предлага няколко предимства пред традиционните методи за готвене, включително подобрено качество на въздуха в затворени помещения, по-малко обезлесяване, по-висока енергийна ефективност и потенциал за използване на възобновяеми енергийни източници за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ)”, каза екипът.
„Използването на слънчева енергия се превърна в многообещаващ източник. Това е особено важно за развиващите се нации с ограничен достъп до електроенергия“, допълват изследователите.
Използвайки различни академични бази данни, учените са потърсили всички статии за фотоволтаично готвене, написани на английски между 2003 и 2023 г. и публикувани или в рецензирани списания, протоколи от конференции или глави в книги. Обхванати са общо 229 публикации по темата.
Сготви това
Въз основа на статиите учените установиха, че между 2003 и 2012 г. темата е била слабо застъпена: само до три статии годишно. От 2013 г. насам интересът нараства. Ръстът на научните публикации по темата достига пик през 2021 г. и 2022 г. със съответно 18 и 17 статии. Индия има най-голям брой публикации, следвана от Съединените щати, Обединеното кралство и няколко развиващи се страни като Бангладеш, Южна Африка, Гана, Нигерия и Малави.
„Участието както на развиващите се, така и на развитите страни подчертава различни мотивации за изследване на тази технология“, казаха изследователите. „В развиващите се региони основните двигатели са необходимостта от справяне с предизвикателствата за достъп до енергия и чисто готвене. За разлика от тях развитите страни са мотивирани от опасения за околната среда, цели за устойчиво развитие и трансфер на технологии или възможности за сътрудничество”.
Освен това пазарният потенциал за производство и разпространение на соларно фотоволтаично оборудване за електронно готвене представлява важен фактор, който привлича глобален интерес.
Тематичната оценка на ключовите думи показа, че до 2016 г. изследванията са фокусирани върху самата технология. После, в периода 2017-2020 г., анализите са фокусирани върху развитието на действителна система. Едва напоследък са насочени върху изравнената цена на енергията.
Факторният анализ разкри взаимосвързаността на изследванията в фотоволтаичното готвене и други възобновяеми енергийни източници (слънчева, биомаса, вятър), решения извън мрежата и мини-мрежите, рентабилността, целите за устойчиво развитие и интегрираните системи за полигенерация и пречистване на вода.
Бъдещето
Завършвайки своя анализ, групата добави, че „бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху интегрирането на изкуствения интелект и интернета на нещата (IoT) за прогнозна оптимизация на системата“. Необходимо е още разработване на иновативни термални и хибридни решения за съхранение. Учените говорят и за „изследване на мащабируеми технологии за готвене, базирани на водород“, макар че такива едва ли ще се появят по-рано от 2030 г.