Китай, водещият износител на фотоволтаични панели в света, сложи прът в колелата на глобалното производство на тънкослойни слънчеви клетки (снимка: CC0 Public Domain)
Китай е изнесъл 235,93 GW фотоволтаични панели през 2024 г., което е 13% увеличение спрямо предходната година. От тях 94,4 GW са били доставени в Европа, тоест със 7% по-малко от 2023 г.
Други региони обаче отбелязаха силен растеж във вноса. Близкият изток е отчел увеличение от 99%, според митнически данни от PV InfoLink. Африка има скок от цели 43%, Азиатско-тихоокеанският регион бележи увеличение с 26%, а Америка – с 10%.
Европа е внесла 94,4 GW модули през 2024 г., малко по-малко в сравнение с онези 101,48 GW, внесени през 2023 г. Нидерландия, която е най-големият транспортен център в Европа, е водещ купувач на китайските фотоволтаици: на нея се падат 40% от внесените панели. Испания се нарежда на второ място по внос на модули от Китай с 10,57 GW, което е спад от 10% на годишна база – от 11,75 GW през 2023 г.
Азиатско-тихоокеанският регион е внесъл общо 68,11 GW модули, което е с 26% повече от 53,93 GW през 2023 г. Пакистан е лидер в региона, внасяйки 16,91 GW, което е 127% ръст – от 7,47 GW, а това представлява 25% от вноса в региона. Индия следва плътно зад нея с 16,73 GW, което също е почти 25%.
Кумулативните доставки за Северна и Южна Америка достигнаха 33,28 GW, което е 10% увеличение на годишна база. Бразилия е лидер в региона с 22,5 GW, тоест с 9% повече от 20,61 GW, което представлява 68% от общия внос, следвана от Чили с 2,48 GW, или 7%.
Доставките в Близкия изток възлизат на общо 28,79 GW, което е 99% повече от 14,46 GW през 2023 г. Саудитска Арабия заема най-големият дял с 16,55 GW. Това означава впечатляващо ниво на ръст: цели 115%. С амбициозните си планове за соларни електроцентрали страната навярно ще остане лидер в региона и нищо чудно, че на нея се падат 58% от вноса в региона. Други 16% се падат на ОАЕ, където също в момента вървят много мащабни проекти за ВЕИ инсталации.
Африка е внесла 11,36 GW през 2024 г., което е с 43% повече от 7,94 GW. Южна Африка води с 3,81 GW, като представлява около една трета от вноса в региона, следвана от Мароко с 1,13 GW или една десета от вноса.
През 2025 г. основните фактори, които трябва да се наблюдават, включват икономическата слабост на Европа, стремежът на Индия към местно производство и корекциите на тарифите в Бразилия. Развиващите се пазари в Близкия изток, Югоизточна Азия и Източна Европа може да продължат да растат, като глобалното търсене се очаква да нарасне с 4% до 9%.
Междувременно Китай наложи ограничения върху износа на волфрам, телур, бисмут, молибден и индий. Новите мерки са насочени специално към телура и неговите съединения, включително кадмиев телурид (CdTe), кадмиево-цинков телурид (CdZnTe) и кадмиево-живачен телурид (CdHgTe). Те обхващат както рафинирания метал, така и неговите химически производни, както и свързани технологии и производствени данни.
Очаква се този ход да повлияе значително на световната соларна индустрия, тъй като кадмиевият телурид е от решаващо значение в производството на тънкослойните слънчеви клетки.
Китай доминира глобалното рафиниране на телур и производството на CdTe (по някои данни – страната отговаря за 76,5% от световното производство), което означава, че ограничаването на износа може да затегне предлагането и да повиши цените на тънкослойните клетки по света. Базираната в САЩ First Solar, най-големият световен производител на CdTe тънкослойни фотоволтаични модули, може да бъде особено засегната.