Спортисти поискаха пълно преосмисляне на практиката да се събират и анализират данните за представянето им на терен и здравето им (снимка: CC0 Public Domain)
Футболисти отправиха искане до фирмите за хазарт, спортни залагания и обработка на данни относно използването на данни за играта им, здравето им и контузиите им. Спортистите се позоваха на нуждата от етично отношение при събирането и обработката на информацията, която се разпространява за тях, и как то може да повлияе на кариерните им перспективи.
Данни за играта на футболистите се събират много отдавна. Те се анализират с помощта на алгоритми, за да се оцени представянето на всеки играч по време на мач, най-добрите подходи, най-добрите траектории на движение и ритане на топката и т.н. Анализите се използват от клубовете дори за обучение на по-младите играчи в преследване на перфектния шут. Същата информация обаче се използва и от фирмите за залагания и други бизнеси в екосистемата на спортния свят.
Право по GDPR
Съгласно GDPR, физическите лица имат право да възразят срещу обработката на личните си данни от други страни. На тази база стъпва Глобалната група за спортни данни и технологии (Global Sports Data and Technology Group – GSDT) – предприятие, съосновано от бившия мениджър на Кардиф Сити и Лейтън Ориент Ръсел Слейд и технолога Джейсън Дънлоп. Организацията отправи искания за „спиране на обработката“ на данните на футболистите. Писмото им изиска от участващите компании да прекратят обработката на всички данни за проследяване и представяне, както и друга лична информация, като например такава за здравето или контузиите.
Исканията за „спиране на обработката“, изпратени от GSDT, са част от инициативата ѝ „Проект Червен картон“, целяща да даде на футболистите и други спортисти по-голям контрол върху събирането и използването на данните за тяхното представяне. Това е резултат от широкото ѝ взаимодействие с компании в индустрията за игри, залагания и спортни данни през последните пет години.
Въпреки че GSDT не може да разкрие до кои компании са изпратени исканията, това са едни от най-големите консултантски компании за залагания, игри и спортни данни в света. До момента етичните съображения относно използването на данните на футболистите са били игнорирани от фирмите в цялата екосистема на спортните данни, казват Дънлоп и Слейд.
„Този проблем би могъл лесно да се реши, ако играчите бъдат признати за заинтересовани страни в екосистемата на спортните данни. Въпреки че видяхме някои опити от други да се справят с това, остават три критични въпроса: Имат ли играчите право да възразяват срещу използването на техните данни от индустрии извън спорта? Кой трябва да решава кой използва данните на играча? И каква е истинската стойност на тези данни за спортиста?“
Опасенията относно данните на играчите се простират на всяко ниво на играта, пояснява Слейд. „Много хора все още не разбират как работи тази индустрия и не осъзнават колко важни са точните данни за стойността и кариерата на играча. Изключително важно е да направим това правилно за всички играчи“.
Да помислим за етиката
Обработката на информация за играчите от компании в индустрията за игри, залагания и спортни данни се извършва без информирано съгласие от страна на самите играчи или пък финансово възнаграждение за тях.
„Има изключение за целите на търговската обработка, но нека помислим за етиката“, каза Слейд, подчертавайки, че футболистите също са хора на работното си място, които се опитват да си вършат работата. „Ако бяхте на работа и всеки път, когато ходите до тоалетната, вашият мениджър измерваше времето, през което сте отивали, излизали, връщали се и какво сте правили, вероятно щяхте да имате някои сериозни притеснения“.
Притеснително е, че спортистите по същество са именно хора на работните си места, които биват постоянно проследявани, по „25 пъти в секунда“ – за всичко, което правят. Тези данни отиват до всякакви хора, за които самите спортисти нямат представа.
Макар по-голямата част от събирането на данни да се осъществява от самите клубове с цел подобряване на играта на футболистите, информацията, събрана от компании, допуснати до стадионите, след това се разпространява широко до редица трети страни, които от своя страна използват данните за собствена печалба без участието на самите играчи.
Слейд подчертава, че макар GSDT да няма проблем с това футболните клубове да използват данните на играчите за целите на подобряване на представянето вътрешно, проблемът е, че те след това „отиват навсякъде другаде“.
Дънлоп също така изтъква редица етични опасения, свързани например с точността на данните на играчите, което може да повлияе негативно на перспективите им за кариера, ако се разпространява неточна информация, и използването на данни на хора в контекста на хазарта, ако те лично са против.
Труден дебат
Дебатът, който се заформя, няма да е лесен. Оттук насетне следва борба на интереси, която би трябвало да завърши с това всички заинтересовани страни да са доволни. Това ще е трудно споразумение.
Поради относително кратката кариера на футболистите, да им се предостави по-голям контрол върху това как се използват данните им може да им помогне да се подкрепят финансово, когато приключат кариерата си. „Остава много живот след футбола, и това е, ако играчите имат достатъчно късмет да довършат кариерата си до 33 или 34 години“, каза Слейд. „Всички тези залози и тези пари се обменят въз основа на вашите данни, а вие не виждате нито стотинка от това“.
В зависимост от отговора на фирмите, към които се е обърнала организацията, следващите стъпки може би ще включват обръщане към регулаторите на данните, а ако трябва – ще се стигне и до съдебни действия. Надеждата е, че тъй като футболът играе централна роля в живота на толкова много хора, той може да създаде прецедент за хората да осъзнаят по-добре своите права върху данните и как да ги упражняват.