(снимка: CC0 Public Domain)
Законът за чиповете на ЕС, чиято цел беше да осигури на общността 20% дял от световния пазар на полупроводници до 2030 г., вероятно ще се провали. Според доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), настоящият темп на прилагане на стратегията е твърде бавен, а финансирането е недостатъчно и лошо организирано.
Полупроводниците са толкова бързо развиващ се сектор с ожесточена геополитическа конкуренция, че ЕС ще трябва почти да учетвори производствения си капацитет, за да постигне целта си, но настоящият напредък не е достатъчен, смята Анеми Туртелбум, член на ЕСП, който ръководи одита.
Собствената прогноза на Европейската комисия потвърждава песимистичните очаквания: до 2030 г. делът на ЕС на пазара на чипове ще бъде само 11,7% – малко повече от 9,8% през 2022 г., отбелязва The Register. Въпреки че производството на чипове в Европа расте, други региони като Китай, Южна Корея, Тайван и Съединените щати се развиват много по-бързо.
Одиторите идентифицираха четири ключови проблема със Закона за чиповете:
1. Първоначално заложената цел от 20% беше твърде амбициозна.
2. ЕС не се конкурира със себе си, а с динамично развиващите се азиатски страни, които не само трябва да настигне, но и да изпревари (настоящата стратегия не отчита това). Освен това, финансирането от ЕС бледнее, в сравнение с инвестициите от гиганти като TSMC и Samsung.
3. Фрагментираните компетенции са третият проблем, който Търтелбум посочва. Основните средства идват не от бюджета на Европейската комисия, а от отделните държави-членки на ЕС, което усложнява координацията и контрола на развитието на полупроводниковата индустрия. От 86-те милиарда евро, които ще бъдат инвестирани до 2030 г., ЕК предоставя само 4,5 милиарда евро (5,1 милиарда долара), или 5%. Това създава проблем с данните, тъй като държавите членки не са задължени да докладват за напредъка на проектите, които финансират съгласно Закона за чиповете.
4. Друга трудност е неравномерното разпределение на ресурсите. Голяма част от финансирането отиде в няколко държави, по-специално Германия. В същото време значителни суми са насочени към големи играчи като Intel. Въпреки това, Intel наскоро замрази два европейски проекта – фабрики в Магдебург, Германия и Вроцлав, Полша, което поставя под въпрос възвръщаемостта на инвестициите.
ЕСП препоръчва на Европейската комисия спешно да преразгледа стратегията, да въведе системен мониторинг и да започне подготовката на втори закон – Закон за чиповете 2.0 – с по-реалистичен план и ясни срокове. Някои европейски производители на полупроводници вече подкрепиха идеята.
