ВЕИ индустрията може да „скрие“ своите инсталации от погледите на хората, но това може да коства доста, установиха немски изследователи. В свое проучване те анализираха как гледката на инсталациите за възобновяема енергия – като вятърни турбини и слънчеви панели – оказва влияние върху нивото им на обществено приемане и върху разходите за енергийния преход в Германия.
Много хора не желаят да виждат инсталациите за възобновяема енергия в ежедневието си. Вятърните турбини по-специално често се възприемат като „трън в очите“. Те обаче са от съществено значение за добиването на възобновяема енергия.
Два фактора за оценка
Изследователи от Forschungszentrum Jülich разглеждат по-отблизо два фактора за потенциалните места: живописната красота на региона и гъстота на населението.
Възможно ли е вятърните турбини и слънчевите панели да се строят далеч от гъсто населените райони и да не загрозяват красивите пейзажи? И какви разходи биха били свързани с това? „Красотата е субективна, разбира се“, казва съавторът Ян Вайнанд. „Но как хората оценяват красотата на даден пейзаж може да се оцени с помощта на анкети и статистически методи“.
Такава оценка е извършена в проучване от 2018 г. Като част от изследването над 3500 души са били помолени да оценят красотата на пейзажите в няколкостотин снимки. „Използвахме тази оценка като изходна точка за нашето проучване“, обяснява Вайнънд.
Вторият аспект, който учените са разгледали, е гъстотата на населението. „Колкото по-гъсто населен е един район, толкова повече хора са засегнати от въздействието на енергийните инсталации“, обяснява Цамара Цани. „Слънчеви панели по балконите, разбира се, могат да бъдат намерени на много места в големите градове, но по-големите фотоволтаични инсталации обикновено не са възможни в града. А вятърни турбини обикновено могат да бъдат намерени само в покрайнините на големите градове“.
Далеч от очите, но на каква цена?
Използвайки най-съвременни инструменти за картографиране, изследователите са анализирали от кои места в Германия биха се виждали потенциални бъдещи инсталации за вятърна и слънчева енергия. След това те симулирали планове за нови енергийни системи, в които въпросните инсталации не са изградени на места, където биха могли да бъдат видими от живописни пейзажи или оживени градове.
Резултатите показват, че избягването на видимост само при най-красивите или най-населените райони почти не оказва влияние върху разходите за енергийната система. Ако обаче вятърните турбини и наземните слънчеви инсталации трябва да бъдат „премахнати“ напълно от погледите – включително да ги няма в близост до малки и средни градове и села и по-малко привлекателни пейзажи, разходите в енергийния сектор биха могли да се увеличат с до 38% годишно до 2045 г.
„За да компенсира това, страната ще трябва значително да ускори разгръщането на слънчевите инсталации по покривите и офшорните вятърни паркове – амбициозна задача“, казва Вайнанд.
Балансиране между красота и устойчивост
В Германия развитието на възобновяемата енергия до момента рядко се е случвало в близост до гъсто населени или особено посред красиви пейзажи. Това е било или умишлено решение, или се дължи на наличното пространство. „Само 3% от съществуващите вятърни турбини са видими от най-красивите райони – и само 2% от фотоволтаичните системи“, казва Вайнанд. Подобна е ситуацията и в гъсто населените райони.
Голяма част от разширяването на възобновяемата енергия обаче тепърва предстои. „Това проучване предоставя на политиците инструмент за по-интелигентно планиране“, казва Вайнанд. „Те могат да запазят живописните райони и гъсто населените региони, без да налагат ненужна финансова тежест на градовете и общините – ако действат стратегически“.
Какви са следващите стъпки?
Новият метод, наречен „обратен анализ на видимостта“, помага да се идентифицират „зони, за които няма да съжаляваме [че сме инсталирали ВЕИ там]“ – места, където могат да се изградят енергийни инсталации, без да се разваля гледката или да се безпокоят жителите. Методът може да бъде адаптиран за други страни и да се използва като ръководство за рентабилно енергийно планиране.
„Докато Германия напредва с климатичните си цели за 2045 г.“, казва Вайнанд, „това проучване предлага пътна карта за овладяване на трудния баланс между естетика, разходи и чиста енергия“.
