Фотоволтаиката вече няма много общо с опазването на околната среда или климата – този сектор няма устойчивост, казват анализатори (снимка: CC0 Public Domain)
Макар че фотоволтаичният сектор се счита за „лидер“ в глобалните усилия за опазване на околната среда и климата, нищо в този бизнес не е „еко“ днес. Транспортът, нерентабилността на ремонтните дейности, ценовите движения правят фотоволтаичния сегмент всичко друго, но не и устойчив, смята Мартин Шашингер, основател на pvXchange.com.
Възстановяването на цените на фотоволтаичните модули, което последва резкия спад през втората половина на миналата година, изглежда е спряло. Не се е променило много през последните седмици. Някои търговци на едро леко повишиха цените на високоефективните модули – индикация за продължаващи ограничения в предлагането – но увеличенията остават твърде малки, за да предполагат ясна тенденция. Повечето марки продължават да се търгуват точно под или близо до нивото на производствените разходи.
Прогнозите, базирани на очакваните пазарни събития в Китай, загатват за по-нататъшен спад на цените по-късно тази година поради рискове от свръхпроизводство, което би могло да окаже натиск върху производителите и да предизвика нов кръг на консолидация в слънчевата индустрия.
Регрес в устойчивостта
Много от последните събития във фотоволтаичния сектор остават неустойчиви или нямат екологична стойност. Въпреки че участниците на пазара често се представят като „климатични лидери“, този образ трудно може да издържи критика. През последните 20 години индустрията е отбелязала малък напредък в устойчивостта, като някои области дори регресират по отношение на установените процеси и структури.
Въпреки че някои производители рекламират, че произвеждат слънчеви модули и клетки по въглеродно неутрален начин, това рядко се отнася за процесите нагоре и надолу по веригата. Полисилиций, производствени химикали и други компоненти обикновено се произвеждат по методи, които далеч не са „климатично чисти“.
Логистиката утежнява проблема. Междинните продукти и готовите модули често пътуват на огромни разстояния с кораби и камиони, претърпявайки множество обработки преди внедряването. Това прави целия процес неустойчив.
Проблемът с отпадъците се простира и до транспортните опаковки. Макар че индустрията е отишла отвъд обемистите дървени щайги, използвани някога за безрамковите тънкослойни модули, все пак палети за еднократна употреба, картонени кутии, пластмасови ленти и фолиа все още се трупат на строителни площадки. Няма разделяне или рециклиране. В най-добрите случаи монтажниците използват повторно външната опаковка за транспортиране на демонтираните модули за втора употреба, но опаковката често е твърде крехка, за да издържи нова функция.
Наредби, които не се изпълняват
Регламентите за рециклиране на европейско ниво изискват национално прилагане, но често страните не постигат целите си и не успяват да постигнат желаните резултати. Например, Наредбата за опаковките не е довела до интензивна повторна употреба, намаляване или елиминиране на транспортните опаковки.
Европейският регламент относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) остава непрактичен и непоследователно прилаган. Някои заинтересовани страни все още не са запознати с регламента, въведен за фотоволтаичната индустрия през 2016 г.
По принцип подобни разпоредби са добре дошли, като целта им е да прехвърлят разходите за обезвреждане от данъкоплатците към замърсителите и да насърчават ремонта и повторната употреба на стари устройства и компоненти. Секторът обаче все още не е постигнал последната цел. Много „свободни ездачи“ избягват плащането на такси за рециклиране или не са наясно със задълженията си.
Освен това в ЕС има повече от дузина различни варианти за прилагане, специфични за отделните страни, а това усложнява трансграничната търговия с фотоволтаици. Ситуацията прави спазването на законовите изисквания трудно без специализирани доставчици на услуги за управление на отпадъци и рециклиране.
Влошаване на качеството
Въпреки че постоянно спадащите цени на слънчевите компоненти са от полза за крайните потребители, като правят чистата енергия по-достъпна, те също така вървят ръка за ръка с намаляване на качеството и дълготрайността на продуктите. Производителите ограничават разходите навсякъде, където е възможно.
При сегашните цени на новите модули, рециклирането на стари, но функционални модули вече няма икономически смисъл, тъй като тестването и логистиката често струват повече от стойността на материалите. В резултат на това се търсят и предпочитат по-евтини варианти за изхвърляне, вместо да се мисли за повторна употреба. Много производители също са слабо „загрижени“ за ефективното управление на резервните части.
Дори преди продуктовите цикли да паднат под шест месеца, производителите и търговците избягваха да съхраняват спрени от производство типове слънчеви модули. Те бързо изместваха старите запаси, за да освободят складово пространство за нови продукти.
Пазарът изисква само най-високопроизводителни класове или най-новите функции. Затова производителите постоянно разработват нови типове и размери клетки – и следователно нови модулни формати – които са трудно съвместими с по-старите системи.
Нерантабилни услуги за поддръжка
За разлика от автомобилната индустрия, при фотоволтаиците няма добро управление на резервните части. Тази дейност е оставена на неколцина специализирани доставчици на услуги. Но с постоянното спадане на цените на модулите подобна услуга става все по-неикономична и неустойчива.
Може да се очаква секторът на инверторите и съхранението на енергия да бъде по-добре организиран, като се има предвид, че животът на устройствата рядко надвишава 5 до 15 години. След това продуктите остаряват и често се заменят от операторите.
Въпреки това, в рамките на гаранционните срокове продуктите би трябвало да могат да се ремонтират или поне да се заменят с идентични, съвместими устройства. Китайските производители на инвертори обаче все още не са възприели ремонтопригодността или обратната съвместимост.
Пълни глупости.