За много от източноевропейците поривът да си инсталират соларни панели не е свързан с екология, а с…. икономическа самозащита (снимка: CC0 Public Domain)
Потребителите на слънчева енергия в повечето източноевропейски страни са мотивирани предимно от икономически интереси, а не от екологични съображения, сочи ново проучване на фотоволтаичните пазари в четирите страни, образуващи така наречената Вишеградска група. Учените въведоха термина „енергийна самозащита“, за да опишат това поведение, което подтиква собствениците на жилища да прибягват до фотоволтаици в опит да се справят с ценовите шокове.
Самозащита – така може да се определи решението на жителите в страните от Вишеградсакта четворка да инсталират фотоволтаици на домовете си (Вишеградската група – Полша, Словакия, Чехия и Унгария). „Това поведение има за цел да облекчи напрежението, страховете и несигурността, причинени от недостатъци в официалната енергийна система и недостатъците на държавната енергийна политика“, каза водещият автор на изследването Пьотр Зук. „Възможно е скоро това да стане по-забележимо“.
Зук обясни, че предвид по-високите цени на енергията, обществената тревожност относно ограничения достъп до електричество и отопление през зимните месеци се увеличава. „Вероятно ще станем свидетели на различни инициативи на местно ниво, при които хората започват да вземат енергийните въпроси в свои ръце“, заяви той. „Това би могло да говори за появата на процес на децентрализация на енергийната система „отдолу нагоре“, оспорвайки както монопола на държавата върху енергийната политика, така и доминиращата роля на големите енергийни корпорации като доставчици“.
„Когато социалната политика започне да се срива и правителствата са по-фокусирани върху военните разходи, отколкото върху укрепването на обществените услуги, части от обществото често търсят начини да заобиколят тези системни недостатъци“, добави той. „По този начин те се справят със собствените си нужди – и в процеса създават алтернативни социални рамки – в този случай форма на независимо енергийно гражданско общество“.
Изследването е публикувано в Energy Research & Social Science. В него Зук и колегите му обясняват, че „енергийната самозащита“ се е материализирала в Европа след избухването на войната в Украйна, последвана от покачващи се цени на енергията и непредсказуеми енергийни политики. Като следствие от това се наблюдава значително увеличение на жилищния фотоволтаичен капацитет и на потреблението на термопомпи в четирите страни.
Учените отбелязват, че този растеж не е обусловен от нови регулаторни рамки и специални споразумения между потребителите с енергийните компании. „В източноевропейските страни, където постоянно се наблюдава ниско ниво на общо доверие [към правителствата – б.р.], вярата в официалните прогнози за цените на енергията и енергийната политика след избухването на войната в Украйна е напълно разрушена“, се казва в изследването. „Парадоксално, високото ниво на недоверие към официалния ред и реалните и потенциални негативни последици от действията, предприети от официалните институции, могат да стимулират социални дейности на местно ниво“.
Серия от интервюта, проведени с източноевропейски потребители, потвърдиха, че прибягвайки до жилищни фотоволтаични системи през последните две години, те по същество са реагирали на ценовия шок, породен от войната в Украйна. Тези независими усилия обаче не биха могли да бъдат достатъчни, за да осигурят непрекъснатост на енергийния преход, тъй като потребителите винаги се нуждаят от ясни регулаторни рамки, като например преференциални тарифи, нетно измерване или нетно фактуриране, за да изчислят възвръщаемостта на инвестициите.
„Във всички страни от Вишеградската четворка икономическите фактори са от решаващо значение за потребителите, пожелали да инсталират фотоволтаична система“, подчертаха академиците. Те отбелязаха, че екологичните проблеми не са от основно значение. Изводът потвърждава резултатите от други изследвания, проведени по тази тема.
Какво следва да направят правителствата в подобна ситуация? Изследователската група препоръчва укрепване на преносните мрежи. Това може поне частично да върне загубеното доверие към държавата и нейните енергийни политики и да насърчи и други граждани да се възползват от домашните фотоволтаици.