Центърът за данни още съвсем кратко време ще продължи да бъде такъв, какъвто го познаваме – с огромни сървъри и мощна климатизация, с многослойна архитектура от дискови масиви и лентови библиотеки, заключен в самостоятелно помещение на специално ниво в сградата на фирмата. Преходът към използване на ИТ ресурси във вид на “облачни услуги” е на път да превърне и центъра за данни в “облак”.
Потребителите на технологии, включително и в България, вече са възприели удобствата на т. нар. “cloud computing” и де факто той вече се е превърнал от екзотична услуга за технологични ентусиасти в основно бизнес-решение, разкри конференцията “IDC Storage, Virtualization and Datacenter Roadshow 2010”. Форумът, организиран от IDC България, събра ИТ експерти от всички водещи български предприятия в столичния хотел Шератон.
Решава бизнес-казуси
Принципът на използване на ИТ ресурсите като услуга решава много от бизнес-казусите, свързани с изграждането на центрове за данни, показаха данните, представени и анализирани от Нели Вачева – управител на IDC България.
На първо място “облакът” решава дилемата за фирмите, които нямат финансовия ресурс за създаване на дата-център. Както е добре известно, освен огромни и скъпи сами по себе си сървъри един такъв център за данни изисква и наличието на мощна климатична техника, прецизни системи за сигурност, мощно електрозахранване. Само помещението и сградата имат толкова високи изисквания, че инвестицията в тях е по силите на много малко предприятия. Сметките за ток на такъв център също са големи и са в тежест на всяко предприятие, за което ЦоД не е част от основната дейност.
“Облачният” център за данни елиминира финансовия проблем, но и изисква от фирмата значително по-ниски разходи за стартирането на нов ИТ проект. В същото време бидейки достъпен онлайн, такъв център за данни е винаги “там, където е потребителят”.
Изнесеният “в облака” център за данни решава редица моментни нужди, при които е необходим голям капацитет за много кратко време – например потребността от огромна изчислителна мощ в края на работния ден за генериране на отчетите. Това е още един коз за облачния ЦоД. По подобен начин облачният център за данни е мястото, където един бизнес може да “паркира” голям обем данни за известно време.
Предизвикателствата
Дедупликацията на данните е едно от основните предизвикателства пред центровете за данни днес, било то изнесени в “облака” или вградени в собствената инфраструктура на предприятието. Факт е, че пазарът вече предлага средства, които извършват тази дедупликация и в реално време, посочи Вачева.
Настаняването на твърдотелните дискове на пазара също променя структурата на центъра за данни. Със своята производителност и бързодействие, надминаващи всички останали технологии за съхранение, SSD намират важно място в масивите за данни. При това новата технология се вклинява на място с ключово значение – в първия слой между действащите ИТ системи и познатите досега технологии за съхранение – дисковите масиви, лентите и др.
Наличието на множество “облачни” услуги, достъпни на пазара, провокира бизнес-отделите да започват “облачни” инициативи на своя глава и да ползват такива приложения без знанието на ИТ отделите. Това е потенциална заплаха за сигурността на дадено предприятие и предпоставка за проблеми със съвместимостта, спазването на вътрешните корпоративни политики и регулаторното съответствие.
Още едно предизвикателство е промяната на каналите за предлагане на ИТ услуги, посочи Нели Вачева. Поради разнообразието и обвързването с вертикални решения възможно е канал за облачните центрове за данни да станат фирми, които нямат общо с ИТ – например адвокатски фирми, медицински центрове и др.
Критериите на потребителите
За потребителите най-важни за облачните системи са ценовата конкурентност и гаранцията за наличност и качество на услугата, показват данните на IDC. Цените и предлагането на конкурентно ценово предложение е важно за 91,6% от клиентите. Споразуменията за ниво на услугата SLA са от значение за 88,5% от потребителите, сочат още събраните данни. На следващо място по важност потребителите поставят възможностите за миграция и местене на дадени системи между “облака” и вътрешните си инфраструктури. Това е важно за 87,8% от фирмите. Следващите по значение фактори са предлагането на цялостно решение (86%), съответствието с бизнес-потребностите и разбирането на доставчика за бизнес и индустрията (84,5%).
Кой какво ползва в облака и как
Най-големите и най-малките фирми са склонни да използват електронна поща и календар “като услуга”, показват данните на IDC. Финансовите дружества са най-склонни да пратят “в облака” своите дейности по ТРЗ и счетоводство. Изненадващо или не, малките фирми са склонни да изнасят в “облака” приложенията и системите за сигурността.
Основното предизвикателство, което родните предприятия виждат в този сценарий е сигурността. Тя е топ-грижа за 87,5% от анкетираните фирми. Наличността и достъпността е вторият по важност аспект, посочен от 83,3%. В топ-3 приоритети е и производителността, цитирана от 82,9%. Четирима от всеки пет мениджъри посочва и притеснението си, че “облачните” услуги могат в един момент да се окажат по-скъпо решение от инсталация вътре във фирмата. Приблизително толкова са и тези, които се притесняват заради липсата на стандарти за оперативна съвместимост.
Бидейки наясно с всички тези казуси, бизнес-потребителите все пак припознават редица ползи от облачните решения за съхранение и центрове за данни. Основната от тях е принципът “плащаш според колкото ползваш”, цитирана от 77,9%. Леснотата за бързо стартиране на нови проекти се нрави на 77,7%. Възможността да се регистрират оперативни разходи вместо капиталови привлича 75,3% от потребителите. Използването на стандартни системи се оказва привлекателен фактор за 68,5%.