Шуутърите от първо лице (FPS) може да се окажат не толкова лошо нещо, твърди съвместно изследване на Факултета по психология в Амстердамския университет и университета Лайден в Холандия. Те са добри в тренирането на мозъка и са много слаб фактор за превръщането на геймъра в машина за убиване, пише www.gamepolitics.com.
Резултатите от изследването контрират твърденията на повечето проучвания относно видео игрите, разпространени в САЩ. В частност, става въпрос за твърденията, че FPS игрите тренират хората да стават убийци, съобщиха от разпространителя на игри Пулсар.
Изследването разкрива интересен факт, който адвокатите, настроени против видео игрите, може би няма да искат да прочетат: FPS игрите не вършат особено добра работа в тренирането точността на играчите.
34 възрастни, от които половината геймъри, са участвали в проучването, като под геймъри се има предвид хора, които играят „видео игри поне 4 пъти в седмицата за минимум период от половин година”. Всеки от тях е играл заглавия като Call of Duty: Modern Warfare, Unreal Tournament, Battlefield и Grand Theft Auto IV. Онези, които не играят игри, са заявили, че „имат малък или никакъв опит с видео игрите.” Всички участници са били привлечени сред студентски групи и чрез обяви в интернет форуми, посещавани от геймъри.
Макар подробностите около проучването да са доста сложни, накратко се оказва, че геймърите реагират много бързо на визуални и слухови дразнители и превключват между различни подзадачи много по-бързо от онези, които не играят. По време на проучването е бил направен тест, за да се докаже със сигурност, че резултатите не се основават на възрастта или коефициента за интелигентност. След като са отхвърлили тези възможности, учените открили, че данните са свързани най-вече с FPS игрите.
Що се отнася до точния мерник – изследователите установили, че няма особена разлика в постиженията на двете групи:
“Геймърите, които често са заклеймявани в медиите като антисоциални и агресивни, може да са били много по-мотивирани вътрешно да изпълнят заданието от онези, които не играят видео игри. Все пак данните не гарантират напълно тази вероятност: макар геймърите да са били до някаква степен (но не значителна) по-бързи от останалите изследвани, те са се оказали малко (но не значително) по-неточни, което означава, че общото представяне на двете групи е почти еднакво”, заключават авторите на изследването.